Празникът на Зимното Слънцестоене - Тед Андрюс

най-късия ден в годината

И знамение големо се яви на небето - жена облечена със слънцето, и луната под нозете й, и на главата й венец от дванадесет звезди. И тя бе непраздна, и викаше от родилни болки, и мъчеше се да роди. (Откр. 12:1)

Зимното слънцестоене често се свързва със съвременното християнство, но това е един много древен ритуал, който отразява обръщането на слънцето към север. В северното полукълбо то отбелязва най-късия ден в годината, след което през всеки следващ зимен ден грее все по дълго. В древността на този ден се е чествало празник, свързан с победата на слънцето над мрека на земята. Това е време, когато вътрешната светлина се разпалва, въпреки външния мрак. Време за раждането на висшия “Аз”. Ако се чества правилно, Христовият импулс се ражда отново в човека, като добавя светлина и засилва любовта в човечеството. Това е най-подходящото време да обърнем поглед навътре и да потърсим хармония с мистичния ритъм, задвижен от зимното слънцестоене. Навикът на обществото да чества този празник външно противоречи на енергиите и ритъма на този сезон.

Част от предназначението на истинските Христови тайнства било възстановяването на Божественото Женско начало. Във всяка тайна школа се учи за равновесието на мъжкото и женското. Само с осъществяването на това би могло да се роди божественото дете вътре в човека. Женското начало олицитворява пробудената и просветлена душа, където единствено би могло да се роди това дете.

Мария е най-високо посветената жена, живяла по онова време. В нея се крие ключът за истинските женски тайнства свързани с Христовото учение. По време на зимното слънцестоене енергиите действащи върху планетата са най-благоприятни за пробуждане на женските енергии. Мария е показала традиционните три аспекта на Божественото женско начало: девицата, майката и мъдрата жена. Родителите й Йоаким и Ана са я посветили в духовния живот чрез есейското учение, което те познавали. Тя е динамичен символ на просветлената душа. Единствено такава душа може да даде живот на Божественото дете в нас.

Душата е девствена, когато е празна, т.е. тя е готова да получи Божието семе. Тя не знае нищо и не иска нищо, а единствено трябва да бъде съпруга на Вечния жених. Девствена душа означава още свободна от всякакви чужди образи и предразположена, толкова колкото и преди раждането си. Девствената душа става съпруга дотолкова, доколкото получава озарителния порив на Жениха, иначе ако човек оставаше винаги девствен, не би принесъл никакъв плод от себе си. За да стане плодовит, той трябва да стане Жена. Това е най-благородната дума, с която може да се назове душата и е много по-благородна от девственост. Когато човек приема Бога вътре в себе си, при тази своя възприемчивост, той е девствен. Но ако Бог го направи плодовит, това е по-добре, защото да станеш плодовит от получения дар, означава да бъдеш благодарен за този дар. Когато дарът или плодът на Божия порив се развие в човека и достигне пълнотата си, душата е издигната до най-висша степен. Тя е издигната до положение на Божията майка, която дава живот на Бога и същевременно се превръща в този, когото е родила. Символът на Девата, Божията майка, бидейки самия Бог, означава душата, в която Той самият се посреща. Поражда себе си в самия себе си, тъй като Той е единствен. Дева Мария представлява съвършено единена душа, в която Бог става плодовит. Тя е винаги девствена, защото завинаги остава недосегаема по отношение на нова плодовитост.

Източник


МОЖЕ ДА ВИ ХАРЕСА СЪЩО:

1 comments

  1. Игнажден е и един от дните, бележещ началото на Зимното слънцестоене, в който Слънцето се приближава до най-ниската си точка над хоризонта. Сенките са най-дълги, а силата на Слънчевата светлина е най-слаба.
    Древните българи са палили огньовете и са се събирали, за да се веселят, да пеят и танцуват, млади мъже са обикаляли къщите за берекет и здраве. Всичко това са правили, за да неутрализират ефекта от недостатъчната слънчева светлина през дните на Зимното слънцестоене.
    Знаели са Дедите ни колко е важно Слънцето за човека и са го боготворели като Бог Бал. А ние сме Неговите хора Бал хората, Българите.

    Древните българи са наричали Деня на Зимното слънцестоене Еднажден. Този ден е бил за тях уникален ден от годината, като този ден е бил обявен за нулев, неброим нито в старата, нито в новата година на Древнобългарския календар. Въвеждането на нулев ден Еднажден е позволило на дедите ни да създадат най-точния и до днес астрономически календар, първият календар в историята на човечеството. - http://aliya.blog.bg/history/2015/12/20/chestit-ignajden-ili-kolko-dreven-e-nai-drevniiat-choveshki-.1416332

    ReplyDelete