Името е онова, което дава първата представа за същността на даден обект (предмет, явление и т .н.). Айкидо се изписва с три йероглифа, които дават следното значение на думата: път (до) на хармонизиране (ай) на енергията (ки). От трите йероглифа може би ки е най-важният и иманентно свързан с духовната пътека, по която е тръгнал практикуващият бойното изкуство.

Понятието ки (кит. ци/чи) представлява източната визия за космична енергия, пронизваща всичко съществуващо. Още в древни времена терминът ки е означавал нещо, което засяга дори най-обикновените аспекти на всекидневието. Тя е активността на живота, същността на духа. Ки е вибрацията, подобна на светлината и звука. Слънчевата светлина е ки, гръмотевицата е ки, вятърът е ки. Тя е жизнената същност на Вселената. Древните китайци са си представяли тази енергия като въртоп от витална енергия, която е навсякъде. Те са си я представяли като парата, която се получава от издишване в студено време. Може да се говори за Вселенска и за индивидуална ки, които са в непрестанен обмен. Главната цел е те да бъдат в хармония една с друга. Оригиналната идея за ки се развива като метафизичен принцип в редица китайски мисловни школи. "Ки е, например, основният принцип на хармонията и е източник на съзидателна способност, изразен под формата на Ин и Ян според Лао Дзъ, виталната пълнота на живота според Хуайнан Дзъ, смелостта, която се поражда от високата нравственост според Мън Дзъ, божествената сила, която просмуква всичко според Кун Дзъ."

Древните са смятали, че както вселенската ки циркулира из света, проявявайки се чрез всички обекти в него, така индивидуалната ки циркулира из тялото посредством накали. Когато тези канали, които образуват два кръга - един малък и един голям- са чисти и свободни, те позволяват безпрепятственото циркулиране на ки, тогава тялото е здраво и силно, изпълнено с енергия. От друга страна, когато каналите са запушени под влиянието на стрес, деструктивни мисли, неправилно хранене, нездравословен начин на живот, то ки не може да се движи и захранва и по този начин да поддържа човешкото тяло и човешкия дух здрави и силни. По-съществено е, че идеята за ки се обединява с местните възгледи за природата и ки се възприема като сила, отговорна за цикличния процес на растенията, напъпване, цъфтеж и повяхване. Ки се идентифицира също и с мощна, демонично въздействаща сила, която контролира любовта и омразата в междуличностните отношения и е била въплъщение на магико-религиозното използване на Ин и Ян, както и на идеята за петте първоелемента.

Древните текстове свидетелстват, че по време на медитация, концентрирането на енергията ки чрез мисълта в долния дантиен може да се визуализира като един жълто-оранжев въртоп или спирала. Така изглеждащата енергия постепенно започва да обгръща цялото тяло, като носи спокойствие и виталност. Така индивидуалната ки започва малко по малко да се обменя с вселенската ки и макро- и микрокосмоса стават едно хармонично цяло.

Създателят на Айкидо О'сенсей Морихей Уешиба развива идеята за ки и сливането на индивидуалност и природност: "Който овладее тайната на Айкидо във Вселената и в себе си, той може да каже за себе си: "Вселената - това съм аз". Ето защо, когато противникът се опита да ме атакува, той се сблъсква със самата Вселена, чиято хармония трябва да се наруши. Но в този момент, когато е взел решение да си премери силите с мен, той вече е победен".

Ки е навсякъде, тя поддържа всичко, тя е неразрушимата хармония, която следва да бъде поддържана. Когато, както Учителя казва, някой се опита да нападне, т.е. да се намеси в реда, да всее хаос, той се сблъсква не само с противник в човешки вид, а със самата Вселена, която става част от човека, съумял да постигне хармония с нея. Затова Айкидо е създадено да уравновесява и поддържа природната хармония чрез естествеността на самата нея. О'Сенсей споделя, че чрез Будо е тренирал до съвършенство тялото си и овладял напълно тайните му, но е разбрал и една още по-голяма истина: "Когато схванах истината за природата на Вселената чрез Будо, ясно видях, че всички същества трябва да обединят дух, разум и тяло и ки, което свързва трите 0 и тогава да постигнат хармония... Чрез добродетелта на неуловимата работа на ки ние хармонизираме дух-разум и тяло и отношението между индивида и Вселената. Когато неуловимата работа на ки е нездрава, светът изпада в объркване, а Вселената в хаос."

Това дава отговор на въпроса "защо в Айкидо няма състезания?". Състезанието има за цел да излъчи победител в съответната дисциплина. Той или тя да бъдат наградени за своите технически постижения, постигнати с много труд, което е достойно само по себе си. Но въпреки че няма това за цел, състезанието, в процеса на своето търсене, поражда и деструктивни настроения у провалилите се участници. Подобни усещания предизвикват дисхармония на микрокосмическо, а оттам и на макрокосмическо равнище.

Истинското бойно изкуство не трябва да има нищо общо нито с грубата физическа сила, нито с каквото и да е смъртоносно оръжие, защото те водят света към разрушение. Истинското бойно изкуство избягва жестокостта, то регулира всеобщото ки, запазва мира и хармонията, позволявайки на всичко да се развива по силата на своето естество, на своята природа. По тази причина практикуването на каквото и да било бойно изкуство не трябва да бъде самоцелно към унищожение и победа, а да култивира чувство на любов и уважение към себе си и към околните.

Източник