Много е важно в своята работа да отделяме значително внимание на просперитета на България. Обърнете се първо към нейната история, за да си припомните какви прекрасни чеда е родила тя. Не забравяйте, че България е люлка на Богомилството. Спомнете си нашите възрожденци, борците за национална свобода. Докоснете се до чистотата на Светеца Левски, поета и революционера Ботев. Припомнете си прекрасните поети, които е вдъхновила красотата на природата ни – титана Вазов, Дебелянов, Яворов, Вапцаров, Смирненски. И онова прекрасно дете, може би най-големият връх в нашата поезия, Петя Дубарова. И още десетки светли имена. Вижте колко много допринесоха за името на България невероятните ни оперни певци – Борис Христов, Николай Гяуров, Райна Кабаиванска и много, много други. А колко сълзи на умиление са отронени по всички краища на света, докато е звучала нашата народна песен. Вижте колко поводи за гордост. А какво да кажем за един от най-достойните български синове – Всемирният Учител Петър Дънов?

Той е роден през 1864 година в сегашното село Николаевка край Варна. Учил е седем години богословие в САЩ. Там той активно се подготвя за бъдещата си мисия. Завръща се в България през 1895 година. На 7 март 1897 година върху него слиза Божествения дух и той получава просветление. Това е духовната рождена дата на Учителя на световното Бяло Братство Беинса Дуно. Тогава той получава отговор на всички въпроси, които са го измъчвали до тогава, и получава яснота за високата мисия, която му предстои. По време на беседите, които изнася, той се представя като световен Учител, призван да предаде на хората в България и на цялото човечество новото учение, което да подготви човешките същества за съзнанието на следващата раса. Този глобален процес трябва да започне от България, защото именно нашият народ е призван да стане инкубатор на тази революционна промяна, като разпространи универсалното учение на Учителя. Този програмен завет е подписан от него: „Аз съм Елохим, Ангел на Завета Господен“, което го обозначава като член на висшата Божествена йерархия.

В продължение на дванайсет години той обикаля страната и изнася беседи за необходимостта от нравствена промяна, за изграждането на съзнание на същества от новата човешка раса. Създава се традиция всяка година между 19 и 25 август да се провеждат национални събори на новосъздаденото духовно общество. През 1927 година по негова идея край София се изгражда селището Изгрева, където Учителя продължава да изнася своите лекции. През 1929 година е открита школата на Бялото братство в Рила при Седемте рилски езера. Според Учителя, в незапомнени времена, там е съществувала най-древната духовна школа на човечеството. През 1934 година той дава на последователите си паневритмията като синтетичен метод за постигане на нравствено и физическо съвършенство. Учителя на световното Бяло Братство, Беинса Дуно, българинът Петър Дънов се прости със земния свят на 27 декември 1944 година.

Той ни остави значително наследство от нравствени беседи, грижливо записвани и събирани от неговите последователи.

Съвсем накратко ще спомена някои от неговите препоръки:

„Всички вие се намирате пред една от най-великите епохи в света – разцъфтяването на човешката душа. ...Щом се разцъфти човешката душа, тогава всички ангели и служители на Бога ще дойдат. Те от милиони години, от незапомнени времена чакат разцъфтяването на човешката душа, на Божественото у човека. ...С тяхното идване ще внесат новата култура, която ще наричаме култура на Божествената Любов.“

„Колкото една душа е по-развита, толкова светлината в очите е по-мека. ...Щом държите ума си в Божествения свят, вие сте невредими. ...Душата не прави разлика между мравката и себе си. ...Не мислете, че това, което сте определили, е по-добро от намисленото от Бога. ...Животът, тъй както е направен, е най-добър живот. ...Бог ще нареди всичко, което е създал. ...Не поставяй в ума си мисъл, която не можеш да разрешиш или желание, което не можеш да постигнеш. ...Откъдето минеш, кажи – хубаво е нареден светът – само така ще бъдеш щастлив. ...Радвайте се на чуждото. ...Страданията и радостите са част от едно цяло. Великият човек страда и се издига, а обикновеният се ожесточава. ...Смирението е движение нагоре, гордостта – надолу. Горделивият постоянно се обижда. ...Да бъде човек чувствителен е едно благословение, но да се тревожи е лош навик. ...Скръбта е нещо егоистично. Скръбният човек мисли само за себе си. ...Добрите думи траят векове и хилядолетия. Думите трябва да бъдат златни. ...Единственото нещо, което само се защитава, е истината. Истината определя нещата. Лъжата обезсилва човека. ...Когато нарушиш божествените закони, молитвата ти не се чува. ...Не се ровете в грешките, злото и престъпленията. Когато човек се занимава изключително с грешките на хората, той привлича астрални бактерии. Всяка лоша мисъл, лоши чувства привличат низши същества. Лошите мисли са мърша. Чистотата и светостта са хигиена. Любовта е хигиена. ...Като прощавате, кармичната връзка се къса. ...Чистата душа не може да се опорочи. Тя всякога е чиста. ...Ние сме добри! Дори когато не постъпваме добре. ...Щом не можеш да мислиш добре за ближния си, и за Бога не можеш да мислиш добре. Като мразиш някого, разрушаваш и него и себе си. ...Всеки, с когото сте в съприкосновение, е необходим за вашето издигане. ...Чувствата и мислите се пречистват чрез даване. Като дава с любов, сърцето се разширява. ...Хората най често боледуват затова, че са неблагодарни и че не са извършили добро. Доброто е кръвообращението на човека. Доброто остава във вечността. Законът на доброто е закон за подмладяване. ...Бог ще ви благослови за ония малки, дълбоко скрити мисли, чувства и постъпки, за които никой не знае. ...В света сме силни дотолкова, доколкото хората обичат нещо в нас. Никога не умира това, което обичаш... Служенето е най-голямата точка, до която може да достигне човек. ...Това, което мислите и чувствате, принадлежи на цялото човечество. ...Радвайте се, когато заради Господа кажат лъжа за вас. ...Истината ще ви направи свободни!“

Вижте колко мъдрост е събрана само в няколко реда. Доверете се на тази мъдрост. Тя няма да ви подведе. Радвайте се, че живеете в страна, в която Бог е избрал да изпрати такъв Светец, такъв Учител на човечеството, такъв Факел!

Смятам, че вече разбрахте, че наистина България заема важно място в духовното развитие на човечеството, има значителен дял в пробуждането на планетата. България и славянството ще бъдат основен двигател на промените, които предстоят. Затова е толкова важно с вас да разберем значимостта на издигането на всеки един от нас. Това е предназначението на тази книга – да бъдат привлечени колкото се може повече души на страната на доброто. Затова, не жалете силите си, работете.

Предлагам ви тука този призив, така както е публикуван от тези, които мислят с любов за прекрасната ни страна:

ПРИЗИВ ЗА БЪЛГАРИЯ

1. ПРОСТРАНСТВО-ВРЕМЕТО е поле от квантова ЕНЕРГИЯ.

2. В него пулсират електромагнитните вълни на всички съществуващи възможности.

3. НИЕ СМЕ ЧАСТ ОТ ТОВА ПОЛЕ, КАТО СЪЗНАНИЕ ОТ ОРГАНИЗИРАНИ КВАНТОВИ ЧАСТИЦИ.

4. ЗАЯВКАТА КЪМ КВАНТОВОТО ПОЛЕ МОЖЕМ ДА НАПРАВИМ НЕ С ГЛАСА СИ, А С ЕЗИКА, КОЙТО ТО РАЗПОЗНАВА, И ТОВА СА ЕЛЕКТРОМАГНИТНИТЕ ВЪЛНИ.

5. В ЕЛЕКТРОМАГНИТНИЯ СПЕКТЪР ЧОВЕКЪТ СЪЩЕСТВУВА КАТО СТОЯЩА ВЪЛНА ОТ СЪЗНАНИЕ.

6. ЕЛЕКТРОМАГНИТНОТО ПОЛЕ, КОЕТО ИЗЛЪЧВА ЧОВЕШКОТО СЪРЦЕ, Е С ДИАМЕТЪР 2-3 МЕТРА, КОЕТО Е 5000 ПЪТИ ПО-СИЛНО ОТ ТОВА НА МОЗЪКА.

7. СЪРЦЕТО ОБЕДИНЯВА В СЕБЕ СИ МИСЛИТЕ И ЕМОЦИИТЕ ЧРЕЗ СИЛАТА НА ВЯРАТА.

8. ВЯРВАНИЯТА ПРОМЕНЯТ СВЕТА НА МАТЕРИЯТА.

9. В КВАНТОВИЯ СВЯТ ВСИЧКО Е ВЪЗМОЖНО. ДОСТАТЪЧНО Е ДА ОТПРАВИМ ИСКАНЕТО СИ ОТ МЯСТОТО, КЪДЕТО ТОВА ВЕЧЕ СЕ Е СЛУЧИЛО.

10. ЧРЕЗ ЕНЕРГИЯТА НА СЪРЦАТА СИ, НИЕ СПОДЕЛЯМЕ ОБЩО ЕЛЕКТРОМАГНИТНО ПОЛЕ. ДОКАЗАНО Е, ЧЕ КОГАТО ЕДИН ПРОЦЕНТ ОТ ХОРАТА МНОГО СИЛНО ПОЖЕЛАЯТ НЕЩО, ВЯРВАЙКИ В НЕГО, ТО МОЖЕ ДА СЕ СЛУЧИ. НЕОБХОДИМИ СА 700 ДУШИ, КОИТО ДА ПОЖЕЛАЯТ ПРОСПЕРИТЕТА НА БЪЛГАРИЯ. ТОЗИ ПРИЗИВ Е КЪМ ТЯХ.

ПРИЗИВ ЗА БЛАГОДЕНСТВИЕ НА БЪЛГАРИЯ

НЕОБХОДИМО Е ДА СЕ ОСВОБОДИМ ОТ ЕМОЦИИТЕ НА ГНЕВА И, БЕЗ ДА ОСЪЖДАМЕ ИЛИ ДА ТАИМ В СЕБЕ СИ СКРИТИ МОТИВИ, ДА ВЛЕЗЕМ В ПРОСТРАНСТВОТО НА СЪРЦЕТО СИ. ОТТУК, ДА ЖИВЕЕМ, ДА ЧУВСТВАМЕ, ДА БЪДЕМ НА МЯСТОТО, КЪДЕТО БЪЛГАРИЯ ВЕЧЕ ПРОСПЕРИРА, ТАМ, КЪДЕТО ТОВА ВЕЧЕ СЕ Е СЛУЧИЛО. ДА ГО ПРАВИМ С ОБИЧ, ВСЕКИ ПО ОТДЕЛНО, КОГАТО МОЖЕ И ВСИЧКИ ЗАЕДНО,

ВСЯКА ВЕЧЕР В 22 ЧАСА, ДОКАТО ТОВА СЕ СЛУЧИ И НАЙ-ВЕЧЕ СЛЕД ТОВА.

МОЛЯ, ПРЕДАЙТЕ НАТАТЪК


Ето, това е нашата роля. Ние сме тези Светлинни Работници, които ще реализират просперитета на България. Не е необходимо да разбираме от икономика и правосъдие. Достатъчно е да присъстваме в една уредена, чиста, изпълнена с много любов, с много усмихнати и радостни хора страна, и наистина ще заживеем в този прекрасен свят, който сами сме изградили.

За създаването на този свят ни помагат същности от най-високо ниво в Небесната йерархия. Петър Дънов беше неин представител и дойде тук, в България да посее семето на промяната, което след това да бъде разпространено по цялата планета. В момента много български канали приемат информация, необходима за просветлението на нацията ни и от там на човечеството. Ваня Стойчева поддържа връзка с Архангел Михаил, Марина Мечева – с Крион. Много ценна информация получаваме чрез канала Диана Мечкова. До сега тя е издала три книги с послания от различни нива, но най-вече от Света Богородица. Тези послания потвърждават значимостта на България за успешния Преход. В Акашовите записи има предвиден просперитет за хубавата ни страна. От нас зависи в какви срокове ще го постигнем. По нашите земи се осъществява по-лесна връзка с небесните ни помощници и това ще помогне на нашите учени да получат нови идеи и да реализират огромния си капацитет. От тук ще тръгнат нови технологии за производство на енергия и суровини от въздуха, Небето, водата и сърцевината на Земята. Това ще спомогне за по-скорошно отработване на националната ни карма и ще осигури за потомците ни една чиста и спокойна планета. Затова давайте материална и духовна подкрепа на нашите учени. Визуализирайте успешното реализиране на техните идеи и лидерското място на България в следващите години и десетилетия. В София е предвидено да се подпише новият Световен договор за мир.

Чрез Диана Мечкова Творецът ни съветва да отправяме към Него следната молитва: „Господи, Създателю на всички времена и живота в тях, имаш моето съгласие и одобрение за навлизането ни в Златния век на Новото време. Бъди ни покровител и спасител и стори тъй, че да възтържествува Любовта в душите ни и да се разпростре по цялата Земя!“ Отправяйте често тази молитва. Имайте пред вид, че когато отправяме молитва, Висшите сили винаги се отзовават. Винаги се получава връзка с Тях. Но за да ни окажат помощ, е нужно тези молитви да бъдат отправени от чисти сърца. Много по-силен е ефектът от молитвите ни, когато се отправят в църква. Посещавайте манастирите и светите места на България – Рила, Белинташ, Кръстова гора и други. Точно сега е особено ценна енергията, която ни дават тези места. В България има 72 пирамиди, някои от които многократно по-големи от Хеопсовата. Подробности за тях тепърва ще научаваме. Те също влияят за добрата енергия и просперитета на страната ни. И, разбира се, мощната енергия на оптимистичните ни мисли.

Току що прочетох разказа на Р. Стоун, работещ по метода Силва. Той завел приятелите си на красив връх, за да им покаже изумителната гледка, която се откривала от там. Но, за съжаление, подножието било обхванато от гъста мъгла. Той помолил спътниците си да изпият чаша кафе и, като влязъл в алфа ниво, визуализирал как неговата умствена енергия загрява мъглата и я разтопява. Само след десет минути пред всички се открила красивата гледка.

Всичко е в нашите ръце. Творците сме ние. Защото сме частици от Бога, надарени с всички Негови способности на Създател. Остава да повярваме и да разгърнем тези способности.

Постоянно говорим за необходимостта от повишаване на нашето съзнание и пътищата, по които трябва да се извърши това. Нашата работа по изграждането на усещане за цялостност значително променя изградените стереотипи в мисленето ни. Промяната в отношението ни към живата и „неживата“ природа е част от нашето духовно развитие. Много често ви разказвам за обогатяването на своята опитност. Разказвам ви за своите преживявания, като за един от многобройните пътища, по които върви всеки от нас в търсенето на Бога. Говоря ви за това, защото виждам, че този е най-достъпният начин за обяснение на иначе изглеждащи твърде сложни казуси. Като кажем, че трябва да осъзнаем своето единство с всичко съществуващо на планетата, за много от вас звучи само като неясно пожелание. Ето, затова ви говоря толкова често за своите търсения и открития.

През зимата поставих в камината един огромен пън, доста поизгнил и прояден. Когато единият край се запали, от него започнаха да излизат мравки. Те панически тичаха, ужасени, че домът им гори. Не се досещаха да избягат от долната страна, където още нямаше пламъци, а все бягаха нагоре. Това, което изживяваха те, по нищо не се различаваше от ужаса, който бихме изпитали ние, ако домът ни се запали, а не можем да намерим изхода. Тогава взех една кофа и поставих в нея малко пръст. В продължение на два часа събирах мравките и ги поставях в кофата. На сутринта тези Божии създания вече бяха уредили живота си в новия дом. Изнесох ги навън и ги оставих на място, където да могат да изградят постоянното си жилище. Но през пролетта открих, че една част от семейството е успяла да се скрие под камината. Сега те спокойно маршируваха през хола до терасата и дълго търсеха възможност за ново жилище. В същото време в шкафа в кухнята вече се бяха населили техните по-малки посестрими. Опитвахме се да съжителстваме в съгласие. Само внимавах да не забравя буркана с меда отворен. А само преди година, когато се събираха на мивката, намерили нещо сладко, просто ги „отмивах“. Сега това ми звучи цинично. Трудно ми е да повярвам, че само преди година съм гледал на тях като на „вредители“.

Миналото лято доматите бяха нападнати от непознати гъсеници. Опитвахме се да ги ловим и да ги унищожаваме. Тогава моята шест годишна внучка поиска да си направи ферма от гъсеници. Постави ги в буркан и грижливо ги хранеше. Те полека променяха своята окраска и с всеки ден ставаха по-пъстри, като придобиваха шарките на бъдещите пеперуди. Внучката ми беше във възторг от общуването си с тези „гадни“ гъсеници. Ние също споделяхме нейната радост, изненадани, че в толкова необичайни до сега за нас неща, може да се открива красота.

Наскоро един мой познат смачка с крака си водно конче – защото било хапело. Само преди няколко дни, докато си пиехме кафето на двора под лозите, друго водно конче кацна на рамото на наша приятелка. То имаше невероятни краски в различни нюанси на лилавото. Гледахме го с възхищение и любов. Ето, виждате ли? Как към едно и също божие създание можем да се отнасяме с отвращение и с любов.

Искам да ви разкажа и за още един случай, който ме развълнува и разтърси изключително силно. Ето моя разказ във вида, в който приятелят ми Кольо Колев, един изключителен артист, го представи на тетевенската публика:

ДЕЦАТА НА МИШКАТА

Край един голям строеж
в една прекрасна утрин,
в малка трапчинка в пясъка
видях новородени
три малки мишленца.
Те имаха прекрасни
кафяви гръбчета.
Навярно бяха деца на полската мишка.
Завираха те малките си муцунки
едно в друго
и упорито търсеха майчина гръд.
Аз стоях и гледах
прекрасните деца на мишката
и всеки миг очаквах
тя да дойде и да ги накърми.
Те също чакаха...
Доверчивите им сърчица вярваха,
че тя ще се завърне –
майките винаги се завръщат
при децата си...
Отчаяни от дългото чакане
Те запълзяха сред пясъка –
да търсят неведомото, онова,
което носеше живот.
Направих ограда
за децата на мишката –
да не губят сили
в горещия пясък.
Направих покрив
за децата на мишката –
да не изгарят
под горещото слънце.
Все по-отчаяно тичаха те
в своето малко убежище,
все по-малко вярваха,
че майката ще дойде,
все по-безнадеждно
биеха малките им сърчица,
но все пълзяха и пълзяха...

А тя все не идваше...
Едва потрепваха с последни сили
уморените им крачета.
Най-жизненото мишле
все още успяваше да кръжи
около безпомощните си братчета
с надеждата да я срещне.
Край мене
децата на мишката умираха.
И аз, човекът, заплаках.
От нейде долетя хищна оса
и започна да се храни
с некърмените им телца.
А аз през сълзи
пишех стихове.

...Тишина... Даже и мъжете в залата плачеха... След миг развълнуваната публика изпрати своите откровени сърдечни овации. Тези, които до сега биха стъпкали с крак тези мишленца, ако ги видят, сега плачеха за тях. Ето, това е квантовият скок в съзнанието, за който говорим. Нещо, което до този момент ти се е струвало абсурдно, сега внезапно откриваш, че е възможно и съвсем естествено. Както е естествено да се възхитиш и на багрите на гъсеницата.

Квантовият скок в съзнанието е внезапна промяна на възгледите. Не си вярвал до този момент, че е възможно душата ти да се преражда в различни тела, а в следващия миг го приемаш като нещо съвсем естествено. Не си допускал, че е възможно тялото ти да се промени и да получи безсмъртие, а изведнъж виждаш, че това, всъщност е съвсем естествен и неотменим процес. Ето, това е работата, която вършим с вас в момента. Учим се да приемаме истини, които хилядолетия са били смятани за абсурдни. Учим се да вярваме в неща, в които до вчера сме смятали, че могат да вярват само лудите. Това е великата промяна, която извършваме с вас в момента със своето съзнание. И чрез промяната в собствените си разбирания, променяме остарелите убеждения на света. Така рушим ненужната парадигма и създаваме предпоставките за изграждането на Новия свят. Виждате ли с какви прости средства променяме света? С великата сълза, пролята за „некърмените“ Божии създания. Тази сълза, в един миг, ще натежи на везната повече от всичките сълзи, които сте пролели по загубата на близки за вас човешки същества. Защото е естествено да пролееш сълза за изгубен свой близък. Но да пролееш сълза за тези новородени „деца на мишката“, е Велико! Ето ги онези дребнички стъпки в нашия, уж спокоен живот, които предизвикват нравствен катарзис. Точно този катарзис е квантовият скок в съзнанието, който променя този уморен свят и го кара да засияе в непознати до сега багри. Това разтърсване е катализаторът, който изгражда новата времева линия на човечеството. Защото за нашия любящ Бог, няма нищо по-скъпо от пролятата сълза за друго Божие създание. Точно това състрадание е основният градивен материал, с който ще построим Златната епоха на човечеството!

Затова толкова много ви говоря за общуването с природата. Затова толкова много ви говоря за пътя, по който вървя към Бога. Защото виждам колко бързо и по какъв красив начин променя моите възприятия за света и постоянно изпълва цялото ми същество с радост. Защото много добре знам, че именно тази радост е основният двигател на промяната.

Ще ви разкажа как преминава денят на един щастлив човек. Събуждам се от припряното гугукане на гълъбите. Те нетърпеливо ми напомнят, че е време за закуска. Отварям очи. Първото нещо, което виждам, е прекрасният скалист връх, който гордо се издига над нашия град. Това е Петрахиля – Слънчевият камък. Докато съм още в леглото, сърцето ми се изпълва с радост и благодарност, като слушам гълъбите и съзерцавам неземната красота. Всяка сутрин благодаря на Бога, че ме е изпратил да живея на това приказно място. Мисля си, че много трябва да ме е обичал, за да ме изпрати да живея в такъв земен рай. Ставам и изпивам чаша топла вода. Защото знам колко е необходима за трансформацията на нашите клетки. След това отварям прозореца и започвам да си говоря с моите приятели. Поръсвам им зрънца, а най-доверчивите идват да вземат направо от шепата ми. Това са Кафявка и Шаренка. Белоглавко също никога не се замисля, дали няма някаква опасност от съприкосновението с човешко същество. Но от всички най-красив е Белокрилко. Той е сред първите, които ми се довериха и един от най-добрите ми приятели. А Черният Красавец е много недоверчив. Вероятно има някакъв лош спомен от общуването с хората. Като се понахрани, изведнъж, само за част от секундата, ятото стремглаво се изстрелва и полита над града. Летят птиците, изпълнени с възторг, сякаш искат да ме поканят да споделя с тях радостта от свободния полет. Като направят един кръг, се завръщат отново при мен и започваме отново да си говорим.

Така беше до преди няколко месеца. Докато съседите не се възмутиха, че съм превърнал къщата в „гълъбарник“. Това, което за мен беше най-съвършено изживяване, за тях представляваше кошмар. Тези хора през зимата убиха куче, защото влязло в двора им. Сега имат сериозни здравословни проблеми. Така че, вече се срещаме с моите приятели на улицата. Сега ятото е още по-голямо. От няколко дни към него се присъедини и Белчо, единственият бял гълъб в града. Засега гледа само отстрани. Надявам се и с него да станем скоро приятели. Докато „децата“ се хранят, край мен минават хората от квартала и с радост ме поздравяват. Минават и строителни работници, командировани от някакъв далечен град. Те често ми носят хляб и по този начин се чувстват съпричастни с тази идилия. Знам, че като се приберат по родните си места, ще разказват на приятелите и на децата си как един добър човек храни гълъбите и как те му се доверяват. Знам, че и техните деца и приятели ще потърсят съприкосновение с тези прекрасни същества и ще изпитат радостта, която изживявам всеки ден. Виждате ли по колко прост и красив начин се множи любовта и радостта?

След като съм се заредил с енергията на любовта от моите пернати приятели, отивам в градинката на двора. Започвам да си говоря с цветята и зеленчуците. Тази година сме отгледали прекрасни домати. Знам, че те ме разбират и любовта, която им изпращам им помага да растат още по-хубави.

Прибирам се в къщи. Изпивам още една чаша вода – този път с мед и лимон. Сега вече съм напълно готов да започна да пиша. Бързам, защото знам с какво нетърпение чакате да прочетете за моите, изглеждащи токова необичайни, вълнения. Бързам и защото си мисля колко ви е трудно да откривате Пътя. Знам колко е лъкатушен той за всички вас и колко имате нужда от думи, които да ви дадат Вяра и Надежда, че това, което предстои, е прекрасно.

Като поработя няколко часа, понякога слизам до града. Срещам само усмихнати и слънчеви хора. Наскоро разбрах защо е така. Мислех си, че просто на мен ми върви да срещам само лъчезарни хора. Оказа се, че моето настроение, радостта, която непрекъснато излъчвам, кара очите на всички радостно да блестят. Ето един от пътищата, по който можем да променяме света. Затова, всички вие, Слънчевите хора, вървете през света с изправена глава и непрекъснато излъчвайте Светлината, която носите. Щедро я споделяйте с всички, които срещате. Поздравявайте ги с радост и по този начин умножавайте радостта. Вярвайте, това е най-краткият път за създаване на един ведър и усмихнат свят. Подобното привлича подобно, радостта привлича радост, усмивката – усмивка. Затова, не се скъпете, раздавайте усмивки! Излъчвайте Светлина! Така, неусетно излъчването на вашите сърца ще докосва всички, с които общувате. И благодарете на Бога, че ви е възложил такава благородна мисия – с усмивка да преобразявате света.

Като стигна на площада, непременно ще нахраня и другото ято гълъби. Винаги идват деца, готови да споделят тази необичайна радост. Минават усмихнати хора и отнасят в домовете си частица от тази споделена любов. А всъщност, аз не правя нищо особено. Просто храня гълъбите. На никого нищо не обяснявам. Просто храня гълъбите. Но енергията на тази невероятна споделена любов, достига до стотици хора и ги кара дълго да мислят за това, да присъстват в това състояние на чиста любов. По този начин тези, понякога малко объркани сърца, започват да изживяват промяната, за която толкова много говорим. Трепетът, породен в тях, е едно прекрасно излъчване, отправено към Вселената. Това излъчване се отразява и се завръща при нас като програма за създаване на нова, още по-голяма радост. Това излъчване създава нова времева линия на просперитет и изобилие.

Виждате ли нещо сложно в това? Няма нищо сложно тук. „Голямото е в малките неща“, както написа една моя приятелка. Не е нужно да разбираш сложните закони, на които се подчинява всичко в този свят. Просто поднасяш шепата си и цялото ти същество се изпълва с благодат. Усещането от топлината на тези доверчиви създания, докосването на техните човчици ви пречиства повече от най-дълбоката медитация. Виждате ли колко е просто всичко? Просто се потапяш в този миг на съвършено единство и светът се изпълва с доброта и хармония.

Ето защо толкова ви говоря за Пътя. За да ви помогна да го търсите не в сложните и неразбираеми писания, а в простичките делнични радости.

Така минава денят ми. Вечерта сядам пред телевизора. Турски сериал. Плачат. Не са спирали от пет години. Щраквам. Американски филм. Преследват се и се убиват. Въобще не са спирали. Щраквам. Политици. Спорят за това, кой повече крал. Не са спирали от двайсет години. Щраквам. Конкурс по танци. Лъчезарно, оригинално жури, усмихнати хора. Танцьорите излъчват невероятна красота. Ето, вас ще гледам. Потапям се в прекрасния свят от красива музика и ритъм. От всякъде струи жизнерадост и любов. Изпълва тази любов сърцата на хиляди човешки същества и започва да струи и да облива красивата ни планета. И така създава новата времева линия, за която толкова говорим и с толкова надежда очакваме.

Понякога гледам и „Аз обичам България!“ Чудесна идея и добра реализация. Отново усмихнати и радостни хора, оригинално присъствие, красота. Добавена е още една стъпка в реализацията на същата времева линия. Има ли нещо по-просто? Това е моето послание, приятели – бъдете част от тази съвършена простота!

Отмина този невероятен ден, изпълнен с чудеса. Сигурно си мислите колко простичко и лесно си живея. Защото не знаете колко тонове камъни са минали през ръцете ми. О, не се оплаквам. Само искам да ви кажа, че романтиката има и друго лице. Защото за мен общуването с камъка е едно от най-вълнуващите ми преживявания. Там, пред вечната стена, докато докосвам камъка, съм написал едни от най-хубавите си творби. Това сливане, това непрекъснато търсене на красота и форми ме опива и ме кара да се чувствам част от Божественото Творение. Така, докато изграждах поредната стена, ми прозвуча:

Издирвам аз цял живот камъка...
Докосвам го топло и нежно...
Докосвам го всеки ден пламенно,
а още не съм го намерил...
Избирам аз цял живот камъка –
ту жълт, ту бял, ту черен...
Повдигам го всеки ден с рамото,
а още не съм го намерил...

Ето го това безкрайно прекрасно търсене. Това хармонично сливане със съвършенството на природата е, може би, най-пречистващото духа изживяване. Ето, това докосване ми липсваше в този ден, за да бъде хармонията пълна. Но въпреки това, го изпращам с благодарност.

Време е за сън. Но това не значи, че животът спира. Знам, че по време на съня моята душа ще посети Тънките светове и ще се обогати още повече. Знам, че отново ще сънувам, че летя. Не ви ли се е случвало? Много е просто. Просто насочвате енергията от дланите си надолу и политате. Ако искате, може да вземете още някого със себе си. По време на летенето осъзнавам, че сънувам и си пожелавам, щом се събудя да опитам наяве. Защото е толкова просто. Но като се събудя, все не ми достига времето, все бързам за някъде. Ако вие имате повече време, опитайте. Повярвайте, много е просто.

Заспивам с мисълта, че утре, като се събудя, моите жизнерадостни приятели, гълъбите, ще ме чакат отново на прозореца, за да ме поздравят с „Добро утро“.