През 2007г. ООН признава Исландия са най-добрата страна за живеене в света.

Световната финансова криза през 2008г. се отразява и на Исландия. Курса на исландската крона пада на 60%, заедно със силно спадналият фондов пазар. В банковата система на страната започват много сериозни проблеми. Страната фактически се оказва пред банкрут. През 2009г. реалният показател на БВП спада на 6,8%, в следствие на спадането на общия брой инвестиции в сектори като: икономиката, строителството и сферата на услугите с 50%. Кризата сериозно повлиява на ситуацията с пазара на труда, защото безработицата достига рекордните 9,4%.

Темата за мирната революция в Исландия е забранена тема за световните средства за масова информация. И още как! Ако други страни последват примера на това малко атлантическо кралство, то глобалният лихварски кагал ще остане с дупката от геврека и ще изгуби илюзорната си власт над цялото човечество.

Малко предистория. Още в началото на ХХ век наричат Исландия „европейската Албания” – толкова нисша страна е била. Но с придобиването на независимостта си през 1944г., северното кралство започва доста бързо да процъфтява. Това става преди всичко за сметка на рибното стопанство, а по-късно и за сметка на евтината геотермална енергия.

През 2003г. Властта се оказва в ръцете на неолибералите по „банкерски” образец. Те започват да „надуват балони” и да приватизират банките, довеждайки външният дълг на Исландия през 2007г. до 900% по отношение на БВП.

С настъпването на кризата става ясно, че тази пирамида се разпада и Исландия банкрутира. В следствие на това населението на кралството било поставено пред интересен „факт” – за да се покрият дълговете пред Евросъюза в размер на 3,5 милиарда долара, всеки жител на страната трябвало ежемесечно да плаща по 100 евро в продължение на 15г.

На това предложение, от което било невъзможно да се откажат (по думите на МВФ), исландците отговарят с „нежна” революция. Те съобщили на банкерите примерно следното:” Ние няма да плащаме за грешките на финансовите монополи и няма да позволим да бъдем обложени с данък, с който да бъдат погасени частните дългове. Хващайте гората, другари!”

В следствие на това, неолибералното правителство си отива, банкерите биват преследвани, хванати и съдени. Някой от „младите реформатори” успяват да избягат и до сега са обявени за издирване. Народа САМОСТОЯТЕЛНО пише нова конституция в интернет и се провежда референдум на който 93% от гласовете са да не се плащат дълговете на банкерите. Така и направили.

Колкото и да подскачал Европейският съюз и Международният валутен фонд – „ние сега ще ви покажем!”, така и престанали да подскачат. „На нас ни казваха, че ако не приемем условията на международното общество, то ще станем северната Куба – заявил веднъж президента на Исландия Гримсон. – Но, ако се бяхме съгласили, щяхме да станем северно Тайти.”

В резултат, икономиката на Исландия започва отново да расте, безработицата да спада, а банките били национализирани. Но защо мълчат средствата за масова информация?

Сега, МВФ и другите „финансови институции” казват същото, което са казвали на Исландия през 2008 – 2009г., на народите на Гърция, Испания, Кипър и Португалия. Но, избор както виждаме има...

Така или иначе, но века на капитализма и на библейският проект отива към своя край и затова, примера на „ледената страна” може да стане заразителен за всички...

Източник

Превод: Георги