Извън семейството ми, за което аз всеки ден благодаря на Бог, започвам да мисля, че нямам приятели. Наранява ме физически да бъде около някой, който е изпълнен с омраза и негативизъм. Дали не се случва нещо в света? Всеки ден прекарвам време в молитва и медитация, и едно от нещата, което искам, и за което съм благодарен е да срещна други като мен.

Подобно на много други работници на Светлината, аз се чувствам, насинен и очукан просто за говоренето и живеенето на истината. Стигнал съм до точката, където не искам да споделям мислите си с никого. Изглежда, че ние сме под патронаж, като сляпо стадо от овце или неопитни хора, които не знаят какво е да страдаш (нищо не би могло да бъде по-далеч от истината).