Защо сте тъй неприязнени към него?

Едно от най-великите проявления на Живата природа –

това са страданията, това са скърбите.

И като отидете на Небето, няма да ви питат колко

сте се радвали, но ще ви питат през колко страдания,

през какви скърби сте минали.

Там радостите не ги турят в сметка,

както тук, на Земята, не питат за бедните.

Като дойдете на Земята, всеки пита богат ли си.

И ако си богат, интересува се за тебе;

ако си беден, не се интересува.

А като отидеш на Небето, там те питат скърбял ли си,

и по това те зачитат.

Ако кажеш, че си се радвал, казват:

„Оставете този човек, той е харчил само.“

В радостта човек нищо не придобива,

той само харчи готовата енергия.

Онзи, който скърби, придобива знание, придобива мъдрост, облагородява се, повдига се.

И мен ми е чудно, че вие, които сте толкова умни,

всички искате само Радостта.

Обърнете Библията и ми кажете где се казва:

„Блажени, които се радват“?

Напротив, за тях се казва: „Горко вам, които ядете и пиете.“

А Христос казва: „Блажени нищите духом!

Блажени, които гладуват и жадуват за Правдата!

Блажени, които страдат!“

И при все това всички искате да бъдете щастливи.

Ами че две Евангелия в света може ли да има?

Ако искате другото Евангелие:

целият свят – това е сегашното евангелие.

Сега има друга една философия, която изопачава тия факти. Казват: „Когато някой човек страда, това е карма.“

Кармата няма нищо общо със страданията и

със скърбите в света.

Страданията и скърбите – това е езикът на Живата природа, това е езикът на Бога – първият език,

с който Бог започва да ни говори, за да ни пробуди от дълбокия сън, в който Духът пада.

Бог го пораздрусва и казва:

„Стани, синко, събуди се и започни да мислиш!“

Тук няма никаква карма.

Кармата е езикът, с който ни се говори

да не се отклоняваме от Божествения път.

Да не смесвате скръбта и страданията с вашите грехове.

Питам тогава:

ако е вярно това, че страданията са кармата на човека,

тогава какви грехове е направил Христос, че страда?

Той, макар и да е Син Божи, дойде на Земята да научи някои уроци, да се усъвършенства.

Той дойде главно да научи онзи велик закон на Любовта,

който Бог Му предаде: да научи как става жертвата,

как Бог повдига падналите същества.

Този урок Христос трябваше да го предаде на своите

по-малки братя.

Това наричам изкупление.

И досега още този закон не е изяснен.

Следователно страданията – това са Божествен език.

И аз ви казвам: когато започнете да страдате,

вие сте в границите на разярения живот.

Страдате ли, Бог ви обича,

не страдате ли, вие нямате нищо общо с Бога,

с Любовта.

Сега вие ще кажете: „Защо са тия страдания?“

Не забравяйте, че вашите страдания образуват

радостите на другите,

а вашите радости са скърби за другите хора.

18.10.1923, четвъртък, София