Говореше за Брус Лий. За силата на воина според Дао. 
За истинския герой, който не е воинствен и умее да чака. 
Да чака волята си. С която да победи в невъзможна да се спечели битка.

А гледах аз слънцето в очите ти… 
И потъвах в искрите на 
златното, портокаленото, кехлибареното, 
сивото, кафявото, зеленото и сребърното. 
Игра на цветове и светлина в твоите очи.

Очи със цвят пустиня, от които ме видя Смирението на бедуина, 
поседнал да почине в пясъка на Нищото и 
чезнещ в съзерцанието на залеза.

Очите на ловец, смело и настойчиво, 
хипнотично уловили погледа на тигъра 
в  схватка на ума. Без мисълта за страх.

Очи, които ме потапят в Мъдростта на Изтока, 
мълчаливо, безмълвно, без думи и красиви обещания.

Очи, от които наднича палаво дете – 
спонтанно, мило и игриво, 
разпръскващо усмивки на чистота и искреност.

Очи на синя Истина, която подава ми  ръка 
за общото пътуване във Свободата – 
без условия, без обвързаност, без  крайна цел. 
Пътуване за среща с Вечното Дихание.
Пътуване  - и устремно – със порив на орел, 
разперил мощно своите крила 
над тайнствените фигури на Наска…
Пътуване –   и нежно - с финес, с лекотата,  и с грация
на котешките стъпки, потъващи във пухеното, мекото…

През твоите очи ме гледат и жреците на миналото, 
и властните царе на Древността, 
Архаите на Вавилон, 
дедите ни от Сириус…
И после стигам центъра на Розата -
аромат на съвършенство,
разпукване на Нашата Душа във Космоса, 
до пълно сливане в Любов!

В очите ти оглежда се и Любовта, 
омайно-сладката амброзия на Боговете.
Разлива соковете на Живота до фибрите на моето тяло, 
пулсира в слепоочията ми със ритмуса на звездните простори.

И аз пътувах, потъвах, 
потапях се и губех се 
в трепетна премала и 
се отнасях – пристигах 
в…Себе си, в Тебе и във Нея – 
Нашата душа.

А нежността на вятъра понася твоите думи – 
за Брус Лий и неговата воля за победа.
И други влюбени улавят ги от воала на небесния ефир.
Без докосване, без милване, без ласка, 
без допир на телата – 
едни очи пият се до дъно и 
тайнствено изричат със сърцето си 
тостове за обичта – 
без шепот и без звук дори…
предават си за любовта по струните на телеграфа, 
свързващ моята и твоята душа в Едно.

А Брус Лий успя да победи…без бой, 
а с ум, 
подсилен с Волята и Любовта 
към Теб, Живот!

Зорница Баракова


17.00ч.,26 октомври 2012г., Димитровден, 
Транзитен Марс тригон Венера
Транзитна Луна съвпад Нептун