За Престъплението и Наказанието
За престъплението и наказанието
И ТОГАВА ЕДИН ОТ ГРАДСКИТЕ СЪДИИ излезе напред и помоли:
- Кажи за Престъплението и Наказанието.
А той отвърна с думите:
- Когато вашият дух се отдели и тръгне да броди с вятъра, тогава вие, сами и неозаптени, правите зло на другите, а така и на себе си.
И поради това извършено зло ще трябва доста време да хлопате нечути на портата на блажените.
Божественото ви Аз е като океана -
извечно и неомърсено.
То като въздуха извисява крилатите.
Божественото ви Аз е като самото слънце -
не пълзи в къртичините и не търси змийските дупки.
Но Божественото ви Аз не обитава във вас само.
Във вас има още много от човека и много във вас още не е човек,
а незрящо джудже, което върви насън в мъглата и дири пробуда.
Но да ви кажа за човека във вас.
Защото не Божественото ви Аз и не пигмеят в мъглата, а човекът във вас е този, който познава престъплението и наказанието за него.
Чувал съм ви да говорите за някой съгрешил така, сякаш той не е един от вас, а е чужд вам и натрапник във вашия свят.
Но аз ви казвам, че както святите и праведните не могат да се издигнат над най-висшето, което е във всеки от вас,
така и грешниците и слабите не могат да паднат по-ниско от най-низкото, което също е във вас.
И както листът не пожълтява самичък, а с мълчаливото знание на цялото дърво,
тъй и злосторникът не върши зло без тайното съгласие на всинца ви.
И вие вървите заедно в шествие към своето Божествено Аз.
Вие сте пътят, вие сте и пътниците.
И ако някой от вас се препъне и падне, той пада като предупреждение за онези, които идат след него, че има камък.
Да, той пада и поради това, че вървящите отпреде му, които, макар и по-бързи и по-уверени в нозете, не са отместили камъка от пътя.
И това помнете, макар то да ляга тежко на сърцата ви:
убитият също ще дава сметка за убийството,
ограбеният не е без вина за постигналия го грабеж.
Праведният не е невинен за делата на кръвника,
неопетненият не е чист от деянията на злия.
Да, нерядко виновния е жертва на пострадалия
и много често осъденият мъкне бреме вместо безукорния и непокварения.
Не можете да разделите правите от кривите и злите от добрите,
защото те стоят наедно пред лика на слънцето, тъй както бялата и черната нишка са втъкани в едно.
И когато се скъса черната нишка, тъкачът трябва да огледа цялото кросно, дори да види дали станът му не къса.
И ако някой иска да осъди невярната съпруга,
то нека той постави на везните и сърцето на съпруга и да премери душата му с всякакви мерилки.
И който иска да нашиба с камшици сквернословника, то нека той се вгледа и в сърцето на обидения.
И ако някой иска да накаже в името на благочестието и замахне с брадвата по хилавото дърво, то нека той погледне корените;
истина ви казвам, той ще намери корените и на доброто, и на злото, на плодното и на безплодното, сплетени в едно в безмълвната гръд на земята.
А вие, съдии, които искате да съдите право,
каква присъда ще издадете на тогова, който, макар и честен по плът, е крадец по дух?
И с каква казън ще накажете оногова, който убива плътта, но сам е убит духом?
И как ще съдите тогова, който постъпва като измамник и подтисник, ала сам е подтиснат и ограбен от живота?
И как ще накажете ония, чиито угризения надвишават тяхното злотворство?
Понеже не е ли съдът на съвестта най-висшата проява на закона, на който драговолно служите?
Ала вие не можете нито да докарате угризения на невинния, нито да облекчите с тях сърцето на виновния.
Съвестта иде неканена посред нощ и буди хората, за да се вгледат в себе си.
А вие, които търсите да разберете правдата, как бихте го постигнали, ако не огледате всички дела на ярка светлина?
Само тогава ще узнаете, че правият и падналият са един и същ човек, застанал в здрача помежду нощта на пигмейското си Аз и деня на божественото си Аз.
И че камъкът, който увенчава фронтона на храма, не е по-високо от най-ниско положения камък в основите на храма.
- Кажи за Престъплението и Наказанието.
А той отвърна с думите:
- Когато вашият дух се отдели и тръгне да броди с вятъра, тогава вие, сами и неозаптени, правите зло на другите, а така и на себе си.
И поради това извършено зло ще трябва доста време да хлопате нечути на портата на блажените.
Божественото ви Аз е като океана -
извечно и неомърсено.
То като въздуха извисява крилатите.
Божественото ви Аз е като самото слънце -
не пълзи в къртичините и не търси змийските дупки.
Но Божественото ви Аз не обитава във вас само.
Във вас има още много от човека и много във вас още не е човек,
а незрящо джудже, което върви насън в мъглата и дири пробуда.
Но да ви кажа за човека във вас.
Защото не Божественото ви Аз и не пигмеят в мъглата, а човекът във вас е този, който познава престъплението и наказанието за него.
Чувал съм ви да говорите за някой съгрешил така, сякаш той не е един от вас, а е чужд вам и натрапник във вашия свят.
Но аз ви казвам, че както святите и праведните не могат да се издигнат над най-висшето, което е във всеки от вас,
така и грешниците и слабите не могат да паднат по-ниско от най-низкото, което също е във вас.
И както листът не пожълтява самичък, а с мълчаливото знание на цялото дърво,
тъй и злосторникът не върши зло без тайното съгласие на всинца ви.
И вие вървите заедно в шествие към своето Божествено Аз.
Вие сте пътят, вие сте и пътниците.
И ако някой от вас се препъне и падне, той пада като предупреждение за онези, които идат след него, че има камък.
Да, той пада и поради това, че вървящите отпреде му, които, макар и по-бързи и по-уверени в нозете, не са отместили камъка от пътя.
И това помнете, макар то да ляга тежко на сърцата ви:
убитият също ще дава сметка за убийството,
ограбеният не е без вина за постигналия го грабеж.
Праведният не е невинен за делата на кръвника,
неопетненият не е чист от деянията на злия.
Да, нерядко виновния е жертва на пострадалия
и много често осъденият мъкне бреме вместо безукорния и непокварения.
Не можете да разделите правите от кривите и злите от добрите,
защото те стоят наедно пред лика на слънцето, тъй както бялата и черната нишка са втъкани в едно.
И когато се скъса черната нишка, тъкачът трябва да огледа цялото кросно, дори да види дали станът му не къса.
И ако някой иска да осъди невярната съпруга,
то нека той постави на везните и сърцето на съпруга и да премери душата му с всякакви мерилки.
И който иска да нашиба с камшици сквернословника, то нека той се вгледа и в сърцето на обидения.
И ако някой иска да накаже в името на благочестието и замахне с брадвата по хилавото дърво, то нека той погледне корените;
истина ви казвам, той ще намери корените и на доброто, и на злото, на плодното и на безплодното, сплетени в едно в безмълвната гръд на земята.
А вие, съдии, които искате да съдите право,
каква присъда ще издадете на тогова, който, макар и честен по плът, е крадец по дух?
И с каква казън ще накажете оногова, който убива плътта, но сам е убит духом?
И как ще съдите тогова, който постъпва като измамник и подтисник, ала сам е подтиснат и ограбен от живота?
И как ще накажете ония, чиито угризения надвишават тяхното злотворство?
Понеже не е ли съдът на съвестта най-висшата проява на закона, на който драговолно служите?
Ала вие не можете нито да докарате угризения на невинния, нито да облекчите с тях сърцето на виновния.
Съвестта иде неканена посред нощ и буди хората, за да се вгледат в себе си.
А вие, които търсите да разберете правдата, как бихте го постигнали, ако не огледате всички дела на ярка светлина?
Само тогава ще узнаете, че правият и падналият са един и същ човек, застанал в здрача помежду нощта на пигмейското си Аз и деня на божественото си Аз.
И че камъкът, който увенчава фронтона на храма, не е по-високо от най-ниско положения камък в основите на храма.
Джубран Халил Джубран
Пророкът
0 comments