Бурите и Мъчнотиите в Живота
Бурите и Мъчнотиите в Живота
Някой има да минава дълъг път и тръгнал с натоварена кола.
Срещат го пътници, казват му да свали част от товара си.
– „Няма нищо, ще го изкарам, пътят ми е лек“.
Наистина, той слиза по наклон надолу и колата лесно върви,
но по-нататък пътят става по-труден.
Той не предвижда това и си пее:
„Горо ле зелена, водо ле студена“.
По едно време пътят става равен и колата мъчно върви.
Още по-нататък пътят се издига нагоре, колата спира вече, не върви.
Наистина, той слиза по наклон надолу и колата лесно върви,
но по-нататък пътят става по-труден.
Той не предвижда това и си пее:
„Горо ле зелена, водо ле студена“.
По едно време пътят става равен и колата мъчно върви.
Още по-нататък пътят се издига нагоре, колата спира вече, не върви.
Какво да прави сега?
Той трябва да снеме три четвърти от товара си.
– „Къде да оставя този товар?“
– След тебе идват бедни хора с празни коли, те ще го натоварят.
– „Как да оставя товара си, за който толкова труд съм употребил, докато го спечеля?“
– Ако не оставиш товара си, колата ще оставиш, a то е по-страшно. Снеми част от товара си и Бог ще те благослови.
Такова нещо представляват бурите, мъчнотиите в живота на човека.
Казвам: Положението на този човек е подобно на онова, в което изпаднал един селянин от Варненско.
Един ден този селянин отивал за Варна и карал пълна кола със слама.
Среща го един човек и го пита:
Той трябва да снеме три четвърти от товара си.
– „Къде да оставя този товар?“
– След тебе идват бедни хора с празни коли, те ще го натоварят.
– „Как да оставя товара си, за който толкова труд съм употребил, докато го спечеля?“
– Ако не оставиш товара си, колата ще оставиш, a то е по-страшно. Снеми част от товара си и Бог ще те благослови.
Такова нещо представляват бурите, мъчнотиите в живота на човека.
Казвам: Положението на този човек е подобно на онова, в което изпаднал един селянин от Варненско.
Един ден този селянин отивал за Варна и карал пълна кола със слама.
Среща го един човек и го пита:
„Колко продаваш тази слама?“
– 100 лева.
– Ето, вземи 100 лева. Изсипи сламата на земята и всеки да си върви по работата.
– 100 лева.
– Ето, вземи 100 лева. Изсипи сламата на земята и всеки да си върви по работата.
Селянинът изсипал сламата и седнал пред нея.
Другият го попитал:
Другият го попитал:
„Какво чакаш, нали ти дадох парите?“
– „Даде ми парите, ами сламата?“
– „Щом ти е платено за нея, няма какво повече да мислиш, върви си по пътя!“
Седи този човек и мисли какво ще стане със сламата.
Има кой да се грижи за нея.
Ти продължавай пътя си.
– „Даде ми парите, ами сламата?“
– „Щом ти е платено за нея, няма какво повече да мислиш, върви си по пътя!“
Седи този човек и мисли какво ще стане със сламата.
Има кой да се грижи за нея.
Ти продължавай пътя си.
И съвременните хора сега седят и мислят
какво ще стане със сламата.
Няма какво да мислят; има хора, които се грижат за нея.
Няма какво да мислят; има хора, които се грижат за нея.
На вас не остава друго,освен да си гледате работата и да вървите напред.
Беинса Дуно,
Беинса Дуно,
Спасителни положения,
16 март 1927 г., София
16 март 1927 г., София
Харесай и сподели!
0 comments