Бурите и Мъчнотиите в Живота

и Мъчнотиите в Живота

Бурите и Мъчнотиите в Живота

Някой има да минава дълъг път и тръгнал с натоварена кола.
Срещат го пътници, казват му да свали част от товара си.
– „Няма нищо, ще го изкарам, пътят ми е лек“. 
Наистина, той слиза по наклон надолу и колата лесно върви,
но по-нататък пътят става по-труден.
 
Той не предвижда това и си пее:
„Горо ле зелена, водо ле студена“.
 
По едно време пътят става равен и колата мъчно върви.
Още по-нататък пътят се издига нагоре, колата спира вече,
 не върви. 
Какво да прави сега? 
Той трябва да снеме три четвърти от товара си.
 
– „Къде да оставя този товар?“
 
– След тебе идват бедни хора с празни коли,
те ще го натоварят. 
– „Как да оставя товара си,
 за който толкова труд съм употребил, докато го спечеля?“
Ако не оставиш товара си, колата ще оставиш,
 a то е по-страшно. Снеми част от товара си и Бог ще те благослови. 

Такова нещо представляват бурите, мъчнотиите в живота на човека.

Казвам: Положението на този човек е подобно на онова, в което изпаднал един селянин от Варненско. 
Един ден този селянин отивал за Варна и
 карал пълна кола със слама. 
Среща го един човек и го пита:
„Колко продаваш тази слама?“
– 100 лева.
– Ето, вземи 100 лева.
 Изсипи сламата на земята и всеки да си върви по работата.
Селянинът изсипал сламата и седнал пред нея. 
Другият го попитал:
„Какво чакаш, нали ти дадох парите?“
– „Даде ми парите, ами сламата?“
 
„Щом ти е платено за нея, няма какво повече да мислиш, върви си по пътя!“
 
Седи този човек и мисли какво ще стане със сламата.
 
Има кой да се грижи за нея.
 
Ти продължавай пътя си.
 

И съвременните хора сега седят и мислят 
какво ще стане със сламата. 
Няма какво да мислят; има хора, които се грижат за нея. 
На вас не остава друго,освен да си гледате работата и да вървите напред.
 
Беинса Дуно, 
Спасителни положения,
16 март 1927 г., София


Харесай и сподели!



МОЖЕ ДА ВИ ХАРЕСА СЪЩО:

0 comments