От хиляди години насам, хората живеят в благодатта Божия, а при това казват, че никой не ги разбира. Кой човек е дал на Бога онова, което той изисква от Него? След всичко това, съвременните хора искат животът им да се изправи. Казвам: върнете това, което не е ваше! Нека художникът да престане да продава картините си! Нека ученият престане да продава знанието си! Нека свещеникът престане да продава молитвите си! Нека всеки постъпва според закона на любовта – даром приема, даром да дава.

Всеки човек трябва да учи, но той трябва да намери онзи учител, който е определен специално за него. Намери ли своя учител, работата му тръгва напред. Този учител не взима никакви пари. Той работи за Бога, като изисква от ученика си, каквото спечели, да го внесе в Божествената банка. Истинският учител е онзи, който не работи за пари. Този учител трябва да учи ученика си с любов, да го научи, какво представя ума и сърцето, да знае, какво нещо е човекът-мъж и човекът-жена, да разбира душата и духа си.

Ще кажете, че е невъзможно днес да се живее без пари. Нека дойде един учител да ми преподава от любов и да остави на мене, аз да му се отплатя с любов. Когато учителят работи с любов, и ученикът ще му отговори с любов. Той всякога ще му бъде благодарен и ще знае, как да му се отплати. Обаче, ако учителят постави ученикът си в известни материални условия, един от двамата непременно ще бъде изигран. Има случаи, когато ученикът свършва училище и измества своя учител. Значи, ученикът е излязъл по–хитър от учителя си. Обаче, видният музикант никога не може да бъде изместен от своя ученик. Виден музикант е онзи, който работи с любов. Ако ученикът може да замести учителя си, това подразбира, че в света е имало място само за един учител. Светът е толкова широк, че за всеки учител, за всеки музикант има определено място, което никой не може да му отнеме. На музиканта, който работи с любов, ще му се каже: Ето твоето място, което от хиляди години те чака. Седни и свири! Същото се отнася и до учителя, до учения, до проповедника, до всички хора изобщо, които работят с любов.

Тъй щото, когато работите по закона на любовта, вие няма да имате нужда от пари. При това положение, парите не могат да играят роля в живота. Защо? Който ви обича, той ще каже: Влезте в градината ми и си откъснете колкото плодове искате и от което дърво искате.

Някой казва: „Аз не искам да бъда овца.“ – Какво лошо има в овцата? Щом не искаш да бъдеш овца, тогава ще бъдеш вълк. „Не, аз искам герой да бъда.“ – По какво се отличава героят днес? Съвременните хора считат за герой онзи, който взима револвера си и убива. На фронта кои се прославиха като герои? – Според мене, да убиваш хората, това не е геройство. Какво са правили героите в старо време? Тези герои са се отличавали по това, че са помагали на бедни и на страдащи. Герой е онзи богат човек, който пълни джобовете си с пари и раздава. Герой е онзи земеделец, който вади по няколко крини жито от хамбара си и раздава на бедни. Герой е онзи учител, който учи децата без пари. Герой е онзи музикант, който събира около себе си хора и свири без пари. Следователно, не може да се нарече герой онзи богаташ, който събира само за себе си; не може да се нарече герой онзи земеделец, който пълни хамбарите си с жито и не мисли за бедните; не може да се нарече герой онзи учител или музикант, който продава своето знание или своето изкуство.

Какво нещо е продажбата? Продажбата е получаване на известно удостоверение, от което се вижда, че ти си изпълнил длъжността си спрямо себе си. Тези удостоверения са подобни на онези малки парички, особени металически марки, които се дават на пътниците в Америка срещу багажа им, докато го прегледат. Щом багажа им се прегледа, те връщат назад тия марки. Обаче, когато човек, в своя личен живот, дойде до положението да събира такива удостоверения в сандъка си, за сметка на това, че изпълнил дълга си към себе си, той вече е на крив път. Когато съвременните хора си услужват взаимно, те плащат тази услуга с пари. Значи, днес парите се явяват като разменно средство между двама души. Но истинска, разумна обмяна между двама души е онази, която почива на взаимна любов, на взаимно доверие. Тази обмяна има смисъл.

Съвременните хора са станали неморални, защото говорят и искат едновременно едно и също нещо: пари, пари и пак пари. За професор се учил някой, а все за пари говори; свещеник е станал, за пари ламти; учител, съдия и пр. – все към същия идеал се стремят. Цялото човечество говори сега за едно и също нещо: за пари. И всички хора днес казват: „Не може без пари в света!“ И само повтарят, какво е казал някога си Наполеон. Като му разправяли, че трябва да се направи това-онова, той запитвал: „Ами пари?“ Навсякъде сега хората казват: „Да направим повече училища, да вземем повече учители, да направим повече църкви, да имаме повече свещеници и т.н.“ Ами кой ще им плаща? Докато има учители, които работят за пари, докато има проповедници, които проповядват за пари, докато има съдии, които служат за пари, докато всичко става с пари, ние ще имаме свят като сегашния.

Чудни са някога религиозните и духовните хора. Като станат такива, те напущат службата си. – Не, сега именно ще работиш, и то без пари. „Може ли да бъда учител без пари?“ – Може, разбира се. Като уволнен тръгни по улицата и събирай децата, да ги занимаваш. С една група ще работиш половин час, с друга – половин час. Значи ще бъдете учители-амбуланти. Сега вие чакате да ви назначат официално и тогава да влезете в клас да преподавате. Това са идеалните условия. Какво ще правят онези деца, на които никой не може да им помогне? И религиозните очакват да дойде Христос, да прояви своето благоволение към тях.

Ще кажете: „Ами как ще се прехранваме?“ Един ден, когато тези служби станат почтени, благородни и всички хора служат без пари, тогава децата ще се грижат за своите учители, а не техните майки и бащи; пасомите ще се грижат за своите пастири. Аз бих желал един учител да се уповава на своите ученици, да ги учи, да работи с тях и по този начин да си изкарва прехраната. Той може да обработва с тях градини, да отглежда пчели. Един ден тези деца като пораснат, ще му се отплатят стократно.

~ Учителя Беинса Дуно