Халил Джубран - Конфуций - Новалис - Емерсон - Метерлинк - Парацелз ~ Елеазар Хараш

ливански мистик


АУМЪ
6.07.2010г.
Л-я: Халил Джубран.
ИР: Конфуций.
Л-я: Новалис.
ИР: Емерсон.
Л-я: Метерлинк.
ИР: Парацелз.

ХАЛИЛ ДЖУБРАН

Халил е ливански мистик. Човек с вродена мъдрост, с голяма волност и широта. Казва:
Животът е по-стар от всички същества.
Истината е била истина още преди да бъде изречена.
В спомените няма разстояния. И Учителят го казва: в момента, в който си помислиш за някой умрял, ти си мислиш, че си спомняш – всъщност той е до тебе. Някой път мислиш, че ти мислиш за него, но и той мисли за тебе. В спомените няма разстояние.
Животът звучи в нашите безмълвия. Значи, там най-хубаво, най-тънко се предават нещата.
Вие сте дух, въпреки че се движите в тяло. Много е важно да осъзнаем, че ние сме духове; тялото не може да се движи така, както и хладилникът не може да се движи, или каруцата. Значи, ние го движим.
Нощта е време за търсене и намиране. Значи, изпитанията свързани с мрака, с нощта, с тъмнината са време, да намериш нещо ценно в себе си – да намериш себе си.
Когато над вас падне мрак, кажете си: този мрак е все още неродена зора.
Когато сърцето ви се смири, вашите писания ще ви отведат до любовта и мъдростта на Всевишния. Другият път ще говорим повече за смирението, значи: когато сърцето ви се смири.
Ние бяхме неизречена дума, но животът ни промълви.
За Любовта са неведоми глъбините й. Любовта е корона и кръст. Растеж е тя, но също тъй и резитба.
Животът е тъма, само когато в него липсва порив.
Вашата радост е разбулената ваша скръб. Значи всеки, който може да си разбули скръбта, ще открие радостта.
Какво, ако не част от себе си, следва да захвърлите, за да станете истински свободни? Значи не някъде, не нещо, а нещо от себе си.
Бог не чува думите ви, освен когато Сам Той не говори чрез вашата уста.
Казва: Господи, Ти си самата ни нужда. И като ни даваш повече от Себе Си, даваш ни всичко.
Наслада има и във въздържанието.
За цветето е наслада да дарява мед на пчелата; за пчелата цветето е извор на живот, а за цветето пчелата е посланник на любовта.
Вие сте животът, вие сте и булото. Значи едновременно човекът е и животът, едновременно е и булото.
Когато стигнете планинския връх, тогава започва истинското изкачване.
Животът, а и всичко живо, се зачева в мъгла, а не в бистротата на кристал. Но кой знае дали кристалът не е мъгла?!
Споменът е вид среща.
Дали духовете, които витаят в ефира, не завиждат на човека за страданието му?
Една пътека води към зората – пътеката на мрака.
Същината на другия човек не е в това, което ти разкрива, а в онова, което не може да ти разкрие.
У нас дълбокото е сдържано, а повърхностното е бъбриво, пустословно.
Велик певец е оня, който изпява нашите мълчания. Наистина, тези песни са най-велики, които имат нещо общо с нашето скрито мълчание.
Чест е за убития, че той не е убиецът.
Веднъж разказах за морето на потока и той помисли, че преувеличавам и че си измислям.
Сами избираме своите радости и скърби, и то много преди да ги преживеем.
Когато радостта или скръбта ти нарастнат извънмерно, светът става малък.
Вонящият пор казал на уханната роза: Виж колко бързо бягам! Ти дори не можеш да пълзиш, камо ли да вървиш. А розата казала на пора: Благородни и бързоног бегачо! Бягай, моля, бягай по-надалече!
Същностното у нас е безмълвно; бъбривото е придобитото.
Живеем само, за да открием Него. Всичко останало е вид изчакване.
Вдъхновението винаги ще пее. Вдъхновението никога не ще обяснява.
Можеш да забравиш онзи, с когото си се смял, но никога този, с когото си плакал и скърбил.
Една прекрасна мъдрост: Коренът е цвете, което презира славата. Всъщност ако го нямаше той, нямаше да има нито цвете, нито показ – всъщност красотата е в корена, в корените на нещата.

КОНФУЦИЙ

Мъдрият човек всичко търси в себе си, а нищожният – всичко в другите.
Само мъдрият не прахосва думите.
Мъдрият не се съмнява; мъдрият не се тревожи.
Да победиш себе си – това е човеколюбието.
Да победиш себе си, това зависи от тебе, а не от другите.
Живея в самота, за да укрепя своята воля.
Който е влязъл в пътя, заблужденията му ще изчезнат. Значи който е влязъл в Дао, постепенно заблужденията му ще изчезнат.
Който е пренебрегнал собственото си самоусъвършенстване, ще бъде пренебрегнат от живота.
Мъдрият трябва да бъде постоянно нащрек. Така той ще разбере своята вътрешност.
Мъдрият остава винаги в своята неизменност, в Дао. Колко достойна е неизменността!
Мъдрият живее скрито и уединено, но не изпитва мъка от това.
Ние трябва да имаме сами себе си за пример.
Мъдрият сам прилага на дело своите поучения, а после ги проповядва на другите.
Аз имам вяра в древната мъдрост – казва Конфуций – и я обичам. Разбира се, той не е завършен мъдрец, но има тази почит и върви по този път; той посява себе си. Защото, знаете, когато се среща с Лао Дзъ, веднага става ясно. Сещам се за един пример, за малко ще се отклоня; Конфуций казва на Лао Дзъ: Не трябва ли да имаме смелост? – Не! Трябва да имаме Дао, защото когато дойде Дао срещу тебе, каква смелост ще имаш? Твоята смелост погива. И така нататък, това са други разговори; след време, когато говорим за Лао Дзъ и за Конфуций... но тука става въпрос вече за друго измерение.
Ако човек може да управлява себе си, какви трудности би могъл да срещне?
Този, който обича чистото учение, ще придобие чистото съзнание.
За да бъдеш добродетелен, трябва да имаш едно ясно познание за доброто и злото.
Доброто на мъдрия е дълбоко, неизчерпаемо и безпределно.
Доброто на мъдрия няма нито вкус, нито мирис.
Доброто на мъдрия е скрито и то постоянно увеличава своя блясък.
Всички разбират страха пред смъртта, но не всички разбират покоя на смъртта.
Оплакваш ли се от неприятност, удвояваш злото.
Прощава се всичко на онзи, който сам не си прощава нищо.
Когато думите губят смисъла си, хората губят свободата си.
Бедата у човека е, че изоставя собствената си нива, за да засява чуждата.
Който не напредва всеки ден, всеки ден изостава.
Мъдрият – той е подобен на дух.

НАВАЛИС

Това е същество красиво. Това е една душа, която не докосва земята. Това е говор на една съкровена душа – същество, така наречено на „магическия идеализъм”.
Казва: Да твориш поезия, означава да създаваш живот. Така е било в древността.
Поезията лекува раните, които нанася разсъдъка.
Поезията е учение за красотата.
Книгите, казва, са същества. Както и Учителя казва – живи същества.
Любовта е моята постоянна мисъл.
Във всяко нещо има тайна магия, загадъчност.
Природата не е съвкупност от атоми или безлични процеси. Природата е йероглиф, таен език.
Пейзжът е окото на природата, той е нейното духовно лице. Въобще той говори с прости слова – чиста душа, съкровена душа, прости думи; прости, но и дълбоки, наподобяват на Дзен. Казва:
В простите слова се крие особена сила. Колко е красиво тихото и безмълвно общуване с живота!
Откъде идва водата в извора?
Животът е едно безименно възхищение. Аз изпитах този чуден и дивен възторг от съществуванието.
Казва: Любовта е безмълвно благоговение. Който не разбира природата, тя му отнема покоя.
Когато вникнеш във вътрешността на нещата, възниква свободата.
Изворът на твоя вътрешен живот е неизчерпаем.
Чистият има усет за тайнствения дух на живота.
Роден съм, за да боготворя любовта.
Любовта между двама е свещено тайнство.
Каква всевечна вярност чувствам в себе си! Роден съм, за да служа вечно на любовта. Любовта, това е божествената поява в нашия живот. Любовта и верността се превръщат във вечна поезия.
И казва: Любов, ти си Божието величие, ти си самият вечен живот!
Любовта е самоотдаване. Любовта е безгранично самоотдаване. Любовта е знамение за присъствието на Всевишния сред нас.
Видимото и невидимото – два свята, чиято среща е в човека.
Мъдростта каза: Великата тайна е открита за всички и ще остане завинаги неразгадана.
Новият свят се ражда от страданието.
Този мой вътрешен свят е тъй съкровено уютен, той е мил като родина.
Моралът, точно разбран, е истинската стихия на човека.
Смъртта е романтичното начало на живота. Смъртта е животът. Чрез смъртта животът се усилва. Избраните умират привидно.
Ние сме повече свързани с невидимото, отколкото с видимото.
Животът е неведомо приказно величие.
Който говори истината, е изпълнен с вечния живот.
Ние мечтаем за пътешествие през вселената. А нима вселената не е в нас?
Ние не търсим в дълбините на нашия дух, а навътре ни води път, пълен с тайни. В нас или никъде другаде се намира вечността, с нейните светове.
Който е предал истината, той е предал себе си.
Само чистият дух превръща човека в човек.
Без съвършено разбиране на себе си, не можеш да научиш на истинско разбиране другите.
Светът, както ние го виждаме, се определя от нашите отношения към Бога.
Бог съществува в този момент, когато в Него вярват.


ЕМЕРСОН

Което е зад нас и което е пред нас е незначително, в сравнение с онова, което е в нас.
Ние намираме в живота само това, което сме вложили.
Само това е поезия, което ме прави по-чист.
Нищо няма да ви донесе мир, освен победа в принципите.
Съсредоточеност – ето къде е секретът на силата.
Под всяка бездна се разкрива друга, която е по-дълбока.
Слабите хора вярват в успеха; силните вярват в причина и следствие.
Прекрасната обхода е по-хубава от прекрасното художествено произведение.
Най-голямата чест, която можем да окажем на истината е, да се ръководим от нея.
Колкото е добрината на човека, толкова е и животът му.
Животът е празник само за мъдрите.
Който обича, има повече сетива от останалите хора.
Душата е по-висша от своето познание.
Човекът е рухнало божество и затова в света цари безумие.
Човекът е само копие на себе си, а някога е бил проникнат от духа си.
Сфинксът – това е духът в материална форма.
И казва: Бог е всепрекрасен.
Всички неща, с които си имаме работа, ни проповядват.
Видимите неща са временни, а невидимите неща са вечни.
Бог е заповядал на изворите да извират от дълбочините.
Идеализмът вижда света вътре в Бога.
Без очистване ти не можеш да създадеш своя собствен свят.
Голяма заблуда е, че лошите успяват и че днес няма справедливост. Мога да кажа: на всяка крачка справедливост, тайна или явна – всичко е Бог, във всеки миг. Няма такива неща, които... Човек може да мисли, че е несправедливо, понеже не познава миналите прераждания на хората. За малко се отклонявам: затова има убийци, които не са открити и няма да бъдат открити, понеже Бог не дава. Има невидима полиция, те са изравнили миналото, установили са правдата и остават неоткрити. Така че, никаква полиция не може да ги открие и т.н., това е само загатване.
Казва: Всеки искрен разговор е молитва.

МЕТЕРЛИНК

Това е един белгийски мистик – и поет, и писател, и мистик и т.н. Казва:
Любовта е най-древната енергия.
Намеренията на човека са по-важни от това, което той върши.
Преди света е имало друга висша и духовна енергия. И когато тя е слязла надолу, е образувала материалната енергия.
Понеже светът се явява образ на духовни и есенциални сили, това означава, че светът е Око на Бога. Ние трябва да проникнем в тайните на този свят и да срещнем Окото на Бога, за да направим връзка.
Силите, които ни поразяват се оказва, че са част от нашите собствени сили. Това са тези сили, скрити в нас, които не сме познавали. Ето защо човек трябва да познава себе си и да се изучава.
Незнайното е единственото нещо, което живее извън всяко съмнение.
Колкото повече отивам към Бога, толкова повече се прекланям и все повече замълчавам. Колкото повече Го гледам, толкова по-малко Го виждам. Щастлив съм, че не мога да Го разбера.
Бог е неизвестното и колкото повече се стремим към неизвестното, толкова повече навлизаме в Бога.
За пчелите: Морис Метерлинк говори за пчелите, за мравките, за гълъбите и т.н., друг път ще ви запозная и с термитите. Днеска някои неща за пчелите:
В пчелата има много дълбок мистичен разум, който умее да общува с неизвестното, с Бога. Пчелите търсят разум в природата. Те търсят душата на природата и я намират в цветята.
Пчелите работят в два свята: видимото поле – цветята, и невидимото поле – мястото на духовните сили на природата, и аромата.
Крайният резултат от връзката на пчелите с цветята засега е медът, слънчевият нектар на духовния живот.
Пчелата-царица е избранница, защото тя има в себе си по-дълбок усет от пчелите за неизвестното, за незнайното начало на живота. Тя носи в себе си нещо повече от жертвата. Тя тайно е узнала, че има нещо по-дълбоко от уханието на цветето и от жертвата.
Пчелата-царица, в дълбокия смисъл е мистична душа – не отдадена, както пчелите – на доброто, а по-дълбоко ниво – мистична душа.
Пчелите вървят по пътя на доброто; осите вървят по пътя на злото, тъй като в миналото тяхната жертва не е била приета, докато царицата, мистичната душа се е домогнала до същността на самата Любов, и затова тя е най-дълбокият символ. Тя е свързана най-тясно с Дървото на живота и с неизвестното. И в бъдеще тя ще поведе пчелите, тези от тях, които са достойни, от доброто към мистичното съзнание, от доброто към неизвестното измерение.
Пчелата-царица живее в идеалния, Божествения свят, свят без полюси. Тя носи на пчелите необикновена вътрешна сила и вдъхновение. Тя ги упътва, учи ги, ръководи ги и ги подготвя към тайната реалност на Всевишния и към Неговата Неизвестност.
И пчелите, и осите са принудени да работят в един по-външен план и затова не биват засега погълнати от Великата Реалност, защото те са избрали доброто и злото. А мистичната пчела-царица е избрала Любовта и затова тя е призована от Всевишния, заради по-дълбокия си усет, докато пчелите и осите трябва да работят във външния план, за да еволюират и израстнат в своето развитие, докато се подготвят и отидат при тази мистична душа.
Неизвестното не е дадено на пчелите, но жертвайки себе си, те някога ще станат по-близки с него. И в това е тяхното утешение.
Мистичната пчела-царица има особено доверие в неизвестното и в невидимото, и чрез това доверие тя е успяла да отвори вратата си към Него.
За пчелите търсенето на истината е чрез жертвата и за тях това е много ценно. Това е много ценен процес, защото в самото това търсене те се извисяват в аромата на чистото духовно мислене. Докато мистичната царица има в себе си друг род чистота, която й дава мистичен, вътрешен поглед и божествена увереност.
И така, в пчелата е изразен и образът на човешката съдба.
Бог така, както пчелите Го схващат, е названието на Безименната тайна, която ни обхваща.
Пчелите са свързани с доброто, жертвата и предаността; осите – със злото и мързела, а мистичната царица – това е висшата жертва, това е жертва от друго измерение; това е жертва, подобна на Юда – откъс от висшето Аз.
И казва още Метерлинк: Промените – това е призоваване за неизменност. Значи, когато в живота ви настават промени, това е призоваване към неизменност в изменящите се обстоятелства.
Думите, казва, никога не обясняват отношенията между хората. Ние търсим знанието, за да се научим на незнанието.
Друг път ще ви говоря по-специално за пчелите, но днес исках и от него да включа някои неща.



ПАРАЦЕЛЗ

Изключително същество, огромна прозорливост. Наричат го „германския Хермес” и правилно. Спада към розенкройцерите; спада към най-дълбоките розенкройцери. Нерзбран, понеже е бунтар, непроучен достатъчно и с това хората са изгубили неговата дълбока мъдрост.
Много мога да ви говоря за него, но днес ще бъда кратък. Ще ви кажа някои важни неща, да видите че тук говорим за голям мъдрец. Не изглежда такъв от книгите, ако четете много негови книги, тъй като не е проучен, което е неправилно, но става въпрос за голям мъдрец и както казах, розенкройцер.
Казва: Човекът е по-висш от звездите, ако живее във властта на висшата мъдрост.
Ако човекът е съвършен в своето сърце, тогава нищо не може да бъде скрито от него, от неговия поглед.
Всички същества обитават в своя хаос, който трябва да превърнат в ред.
Посредством словото е било сътворено вещество, от което са произлезли всички същества.
Петата същност (той говори много за нея, акаша или висшия етер) – акаша е чистият дух, най-чистата духовност, тя е боогоподобието, тя е квинтесенцията. Акаша е ядро и същност на всички същества.
Казва: Петият елемент – това е най-хубавият материал, най-благородният, същността на всички творения.
Светът има две тела – зримо и незримо. Зримото е образувано от четирите стихии – земя, вода, въздух и огън, а незримото е образувано от петия елемент – акаша. Човекът с тяло е също нещо зримо, създадено от четирите стихии. Но истинският човек е създаден от петия елемент – акаша.
Човекът е двояк, стихиен и духовен, акашов, т.е. свободен.
Изпитанията са напоени с мъдрост, свръхприродна мъдрост. Пак ще повторя: Изптанията са напоени с мъдрост, свръхприродна мъдрост.
Петата същност на човека – акаша – е образът на Бога, Божественият образ и той не трябва да се сравнява със стихиите и небесните светила.
Външният човек е смъртен. Вътрешният човек е вечен поради петия елемент – акаша.
От първоматерията са произлезли две смъртни тела – човешкото и астралното. Но духът, духовният човек не произлиза от тях, а от образа на Бога, който е петият елемент – акаша. И затова е казано „Богове сте”.
Истинската мъдрост се намира в петия елемент, най-чистата духовност.
Външният човек, човекът на стихиите, не зачита петия елемент, Божия образ и затова не се стреми към Божествена мъдрост.
Мъдрият човек повелява на звездите и на стихиите, защото той живее в богоподобието, което е акаша. Тука примерът е с Христос и лодката: неговите ученици се страхуват от стихиите, те са същества, създадени от стихиите; Христос е, казва Парацелз, същество на петия елемент. В тази материя няма тревога; той владее над четирите стихии, тъй като е първичен.
Мъдрият човек, човекът на петия елемент, живее по образа на Бога, по образа на акаша, а не по законите на света. Само от петия елемент, от петата същност е можело да се направи агнецът Божий, т.е. съществото на жертвата; от човека на четирите стихии не може да се направи агнец Божий, същество на жертвата.
Разум и мъдрост – казва Парацелз – не се раждат от родителите, а се раждат от петия елемент – акаша.
Злите духове са породени от злите влияния на хората и така злите духове изпълняват своето предназначение. Злите духове са палачите на Бога. Разбира се, няма да изпрати някой ангел или архангел да наказва, има и такива изключения, но Той си има същества.
В резултат на отрицателната енергия в човека, злото никога няма да изчезне. Значи, докато човек има отрицателна енергия, злото никога няма да изчезне.
Истинският корен на злото не е в природата, не е и в петия елемент, т.е. не е в духовния човек, а е в самия човек. Човекът трябва да възсияе в собствената си тъмнина, чрез собствената си светлина.
Злото се отстранява чрез вътрешна алхимия, вътрешно преобразяване, което е намеса на петия елемент вътре в човека.
На първата природа, външната, е дадено тяло; на ангелската природа е дадена душата; а на дълбоката природа е даден духът. Това са трите велики дара на човека.
С душата си човекът се възнася над природата.
Всичко, което Бог е сътворил, е възхитително.
...
Много от лекциите, които изнасям, ще имат продължение.

АУМЪ
Източник



Няма коментари:

Предоставено от Blogger.