Мъдростта на Народите ~ Елеазар Хараш

Елеазар Хараш


АУМЪ
1.09.2009
Л-я: Еврейската мъдрост.
ИР: Българската мъдрост.
Л-я: Китайската мъдрост.
ИР: Африканската мъдрост.
Л-я: Индийската мъдрост.
ИР: Третият бряг на реката.

ЕВРЕЙСКАТА МЪДРОСТ

Няма по-глух от онзи, който не иска да чува.
Бог е единствената Причина за всяко добро и зло.
Бог обитава там, където Го пускат.
Най-злият враг на човека е дълготрайното щастие. (Там, където заспива човека, дълготрайното щастие).
Не по своя воля е жив човекът.
Младостта е заблуждение; зрялата възраст (става въпрос за обикновения човек) е борба; старостта е съжаление. (Това се отнася до обикновения живот).
Ако аз обичам Бога, защо ми е бъдещия свят? (Това го казва един голям Учител, Бал Шен Топф, след време за него ще говорим, Учителят на хасидите).
Когато си забравил Бога, ти си умрял и когато живееш; но когато си в Бога, ти живееш и в смъртта.
Не търсете посредник! Обръщайте се пряко към Бога, най-великото, най-достъпното Същество. (Най-достъпното, пряко към Бога; много от тези мисли са на учители, кабалисти, талмудисти и т.н., някои са народна мъдрост).
Това, как Бог именно управлява всичките тези светове, се явява истинска тайна.
В човека, който е преизпълнен със самия себе си, няма място за Бога.
Един друг Учител, талмудист, казва:
Аз не се опитвам да узная, защо аз страдам. Всичко, което искам да узная е, страдам ли аз в Името Твое? (Значи страдам ли аз в Името Твое, в името на Бога).
Не считайте нищо за пошло и нищожно, защото присъствието на Бога прави всичко свещено.
Ако наблюдаваме огънят и водата, то ни изглеждат като противоположни. Но когато ги съзерцаваме в корена, където те черпят живот от единствен Източник, виждаме тука съвършено единство.
Тука на земята всичко, което се оказва за тебе зло, горе на небето се вижда като оказана милост.
Неверието е нежелание да се променяш според Божията воля.
Молете се за вашите врагове, с тях нищо лошо да не се случи. Тази любов е истинско служение на Бога.
Глупакът обвиняма другите; умният обвинява себе си; мъдрият не обвинява никого.
Има четири типа хора:
Първо: човек, който знае, и знае че знае – той е мъдрец. Следвай го!
Второ: човек, който знае, но не знае че знае – помогни му в пътя, да оцени своите знания.
Трето: човек, който не знае, и знае че не знае – учи го!
И четвърто: човек, който не знае, но е уверен, че знае – той е глупак. Бягай от него!
Невежият никога не може да бъде благочестив. (Каквито и благодеяния да прави, човек, който не е познал Бога и въобще който е невежа, никога не може да бъде благочестив).
Истината здраво ни вгражда в реалността.
Животът е учение. Това означава, вслушване в реалността. Всичко друго е като пътя на лунатик към смъртта.
Не казвай: Ще уча, когато намеря време. Време не се намира, време се създава.
Онези, които допускат мислите си да блуждаят, те не зачитат душата.
Всичко е предузнато, но е дадена и свободна воля. Нашите наклонности ни карат да предрешаваме нещата, но ние имаме власт над наклонностите си.
Кой е богат? Онзи, който желае само това, което има.
Възмездието за заблудата е отчаянието.
Каква е отплатата на реалността? Живот без илюзии.
С това остарей, в това посивей и от това не се разделяй! И кое е то? Истината.
Творението е Безпределното в пределното вместено.
Тука сме, чрез мъдростта простотата да открием, и чрез простотата с проникновение да се сдобием.
Реалността е отвъд нашето добро и зло.
Когато думата излезе от устата, тя вече има власт над тебе.
Дните са като свитъци: пиши на тях всичко, което искаш да помниш.
Аз не зная, казва един мъдрец, дали съм нещо повече от червея, защото вижте: той изпълнява волята на своя Отец и нищо не разрушава.
Постарай се да познаеш себе си и тебе ще те напуснат всички илюзии.
Когато човек победи злото вътре в себе си, той отстранява и злото, което го окръжава.
Много са тези, които хвалят доброто, но малко са тези, които знаят кое е добро за хората.

БЪЛГАРСКАТА МЪДРОСТ

Разбира се, това е народната мъдрост. Тука не съм вкарал Учителя, богомилите, Боян Мага, исихастите и т.н. След време ще имаме и за тракийската мъдрост, и за други народи. Днес сме на тази вълна, българската мъдрост:
Който знае да чака, всичко му идва навреме.
Всяко нещо си има леснината, но кой да я знае.
Когато сърцето ти е чисто, нека казва кой каквото ще.
Яде като мечка, а работи като буболечка. (Има такива хора, и сега ги има. Това е хем шега, хем истина; яде като мечка, работи като буболечка).
Няма да имаш враг, ако сам не си го създадеш. (Ние сме майстори-създатели. Значи, няма да имаш враг, ако нямаш такова умение, ако сам не си го създадеш).
Това, което човек си сторва, и дяволът не може да му го стори. (Значи, това което човек прави на себе си, и дяволът даже няма такова въображение, и той не може да му го стори).
Дяволът ако затвори една врата, Господ отваря десет врати. (Десет врати, едно към десет).
Който говори каквото си иска, чува това, което не иска.
Доброто е по-сладко, когато идва по малко.
С лъжа се стига донякъде, а с Истината се стига до края.
Когато сърцето е чисто, не бой се от нищо.
Всяка лъжа си има свидетел (наблюдател).
Вътрешният хайдутин е по-лош от външния.
Сила без разум, сама се съсипва.
От камък е по-як човекът, и от яйце е по-слаб (от яйце е по-крехък).
Блазе на този, на който Бог помага.
Ако не можеш да си богат, кой ти пречи да си честен?
Докато човек се пази, и Бог го пази.
Съди се сам, за да не те съди друг.
Когато морето станало медено, сиромахът си изгубил лъжицата.
Едното око сляпо, другото не вижда.
Човекът се учи от това, което му се случва.
Свещта не свети надолу. (Само ще загатна: пламъкът гледа нагоре, откъдето е дошъл, такава е идеята).
Всичко се мени, освен Божията Воля.
От мълчание глава не боли.
Потопи езика си в мозъка и чак тогава давай акъл. (Както виждате, народна, проста мъдрост, обаче чиста, произлязла от сърцето. Значи, потопи си езика в мозъка и тогава давай акъл).
Духовната любов е начало, а не е край.
И най-дълбоката поговорка българска:
Дълбоката вода няма брегове.

КИТАЙСКАТА МЪДРОСТ

Силните души имат воля, а слабите имат желания.
Който върви напред, непознавайки смирението, той ще погине.
Няма по-голямо престъпление от вредния стремеж.
Когато знаеш, че крилата ти са къси, не лети надалече и нависоко.
Да следваш злото, значи да се хлъзгаш в пропаст.
Когато птиците не пеят, планината е още по-спокойна.
Даже ако се нуждаеш от помощ, не се обръщай за това към дявола. (Каквато и помощ да ти трябва, не искай помощ от дявола).
Скъперникът никога няма да забогатее; добрият никога няма да се разори.
Бедата на хората е, че скърбят или се радват, без да се замислят за истинността.
На Пътя няма утъпкани пътеки. Онзи, който тръгне по Пътя, е самотен и в опасност.
Какво казват мъдреците на Китай:
Приеми опасността като обещание за покой. (Така действат мъдреците).
Онзи, който е постигнал Истината, търси неща, които не съществуват в света на нещата.
В наши дни трябва да бъдеш и прям, и потаен. (Както казва Учителят: Нито близост, нито дистанция).
Ако човек извърши добрина, но се стреми хората да узнаят за това, той поражда зло.
Никой не може да води онзи, който отдавна върви по своя път.
Страшното плаши или защото е опасно, или защото такава е целта му.
Сраженията и многото победи са верен път към гибелта.
Който с нищо не се бори, е праведен. (Значи не само с другите, но и със себе си, просто с нищо, е мярка; ... праведен).
Когато пречистиш сърцето си, вече можеш да гледаш навътре.
Онзи, който умее да владее себе си, умее да бъде кротък и слаб.
Мъдрецът няма врагове в света, но той не се отнася пренебрежително към своите противници.
Смъртта е просто заслужен покой.
Гневът се ражда от нежеланието да се оправят малките грешки.
Съдбата е пътят на космоса, а стремежът е пътят на човека.
Не се страхувай да остарееш тялом; страхувай се да не остарееш духом.
Застоят на кръвта води към болест; застоят на мисълта води към глупост.
Този, който е овладял гнева си, е овладял силен вътрешен враг.

Чан. Следващата мъдрост е пак китайска, от чан-будизма:
Остана ми само едно: истинското естество.
Ако се устремиш към истинско разбиране, мисълта умира.
Най-трудно се отваря отворена врата. (Тука малко ще обясня: Най-трудно се преминава през Истината. Само този, който има Истината в себе си, може да мине през тази отворена врата. За другите тази врата е затворена, защото те не могат да минат през себе си. През тази отворена врата могат да минат само призованите от Истината. Този, който се е посветил на Истината, ще премине през тази отворена врата.
Двама монаха спорили. Първият казал: Движи се флагът (знаменцето). Вторият казал: Движи се вятърът. Дошъл патриархът и казал: Движи се съзнанието. Накрая дошло Дао, и нямало никакво движение.
Този, който е отишъл много надалече, той се е завърнал в самия себе си.
Който има Дао, минава през опасния поток, когато няма мост.
Там, където водата е абсолютно чиста, няма риба. В извора няма риба. (Т.е. няма мисли; източникът е чист).
Ако изчистиш съзнанието си, рождение и смърт ще изчезнат завинаги.
Простотата е просветление. Не е нужно да правиш нищо. Всичко е ясно, тихо и самоочевидно. (Това е чудният чан-будизъм).
В Пустотата няма опора, а има само проявена свобода.
Когато ясното съзнание срещне препятствие, то не се поддава на оковите, които излъчва препятствието.
В момент на най-дълбока скръб, Пустотата в тебе сияе. (Безкрайността в тебе сияе, особено, когато скръбта ти е много голяма, когато изглежда уж черна).

АФРИКАНСКАТА МЪДРОСТ

За нея сме говорили и пак ще продължим.
Трябва да бъдеш много храбър, за да издоиш лъвицата. (Казва се също, че е много лесно да се качиш на гърба й, но как ще слезеш)?
Измислената история има седем версии; истинската има само една.
Ако слънцето би изгряло посред нощ, би се открило, че не само хиените са лоши същества.
Никой не знае, от какво ядене слонът е толкова голям.
Човекът умира не от старост, а от смърт.
Не вземай в голи ръце таралежа. (Накратко само ще кажа: Предварително се подготви, когато пристъпваш към трудни неща. Това е един от преводите).
Когато в кафеза няма птичка, няма и крадец.
Малко по малко и костенурката ще стигне до Индийския океан.
Запази по-добре главата си, отколкото шапката си. (Казано по друг начин: Духовните неща са по-важни от материалните неща).
Пилето, което се навърта най-близо до майка си, получава опашката на скакалеца. (Наградата, т.е. послушното дете получава светлата част на своите родители).
Кокошката също знае, че ще настъпи зората, но тя оставя на петела да я възвести.
И най-способният човек не може да оближе собствения си гръб. (Един малък превод: И най-голямата способност в човека си има предел. Разбира се, ако Бог влезе, вече той може да надрасне предела, но това е друг въпрос).
Човек се ражда; ражда се някъде и неговият неприятел. (Само ще допълня: ражда се и неговото развитие, по-дълбокото му развитие).
Усмихни се на смъртта и ще я преодолееш.
Ако имаш усмивка, ще се справиш с тигъра. (Т.е. с трудността, ако можеш да представиш на каквато и да е трудност усмивка, усмивката на душата, на духа. Всъщност те са винаги усмихнати, въпросът е да го осъзнаеш).
Ако имаш усмивка, ще се опазиш от бурята. (Иначе бурята е буря).
Който успее да проникне до дъното на изпитанието, той ще познае своя Баща.
Когато имаш слънцето в себе си, тъмнината вече не е враг.
Истинският човек диша като слънцето. Той диша в ясната светлина.
На погребението не оплаквай умрелия, а своето невежество.
Лошо е, когато си умрял преди погребението си.
Вътре в пламъка е топло, защото в пламъка има сърце. (Ето вижте, проста, народна африканска мъдрост, но чиста).
Честността е освобождение от тревожността. (Много простичко, много ясно и много чисто казано, и много мъдро).
Усмивката предшества историята. (Тя е преди историята).

ИНДИЙСКАТА МЪДРОСТ

Безумният човек се утешава с миналото; слабоумният човек се утешава с бъдещето; разумният човек – с настоящето.
Това, което наричаме съдба, това са незримите качества на хората.
Едни са слепи с очите, други са слепи със сърцето.
За мъдрия човек никоя страна не е чужда. (Всичко е една родина).
Онзи, който проникне в думичката Любов, той става мъдрец. (Вижте колко просто: Онзи, който проникне в думичката Любов, той става мъдрец).
Първо заслужи, а после искай.
Когато Бог пази някого, никой не може да го погуби.
Ако Бог е с тебе, всичко е наред; ако Бог не е с тебе, нищо не е наред. (Значи, ако Бог не е с тебе, колкото и да си подреден, нищо не е наред).
Съмнението е вещица, желанието е призрак.
Големите дървета ще паднат, но тревички винаги ще има.
Избягвай повтарящи се рождения и смърти.
Човек, творящ зло, е враг на самия себе си, защото ще вкуси от плодовете на своето зло.
Предназначението на опитността е: да се отказвате от лъжовното, за да се издигнете до Истината.
Вие трябва да отдадете своята преданост и обич само на Истината.
Когато се разпали пламъкът на вдъхновението, човекът тръгва към посвещение.
Тялото на пробудения човек се състои от висши духовни енергии.
Един велик Учител казва: Освобождението може да се осъществи посредством слушане. (Достатъчно е слушане).
Брахман, Духът, трябва да стане твоето единствено откровение.
Възвръщането в Брахман, в чистия Дух, се осъществява чрез дълбоко съсредоточение.
Брахман има и негативно качество, например безконечност. Не можеш да Го достигнеш. Но има и положително качество, например светлина. Това е такава субстанция, че ако я уловиш, ставаш блажен. Тя е бърза субстанция, но за Брахман тя е твърде бавна.
Душата обитава в две тела: зримо, т.е. грубо, състоящо се от плът и кръв, и незримо, тялото на кармата. Брахман е отвъд тези тела. Зримото е тленно, кармичното е преходящо в себе си от живот в живот, докато достигне до Брахман. Кармичното тяло се прекратява само чрез откровение и тогава преражданията спират.
Абсолютната Истина е краткият път на обожествяването на човека, но това е и най-опасният път. То е като да се движиш по въже над много дълга пропаст.
Чрез продължителни мантри всеки оживява в себе си своя небесен Център, своя вътрешен Учител.
Осъзнай Пустотата, осъзнай Безкрая на всяко същество.
Абсолютно пробуденото и единно съзнание постига онова състояние, което се нарича вечно спасение.
Чистото съзнание означава, че в Брахман, в Духа, няма обекти.
Когато светът бива разрушен, остават да съществуват само абасара. Абасара, това е лъчезарните същества.
Във водата се срещат и лотоси, и крокодили.
Честността на човека се проверява чрез дългове. (Някои мислят, че хората им дават пари; не, това е невидимият свят и отгоре всичко се записва. И всичко се връща, няма значение в кое прераждане. Значи, това е проверка чрез дългове).
Ясното мислене е благословия.
Ако Бог пожелае, само тогава ти можеш да Го обожаваш.
Дори самият дявол не може да направи нищо на човека, докато той може да се смее. (Значи, докато има усмивка).
Истината трябва да бъде дъхът на нашия живот.
Даже този, който е далеко, стои до тебе, ако е в твоето сърце; даже този, който стои до тебе, е далеко, ако твоите мисли са далече от него.
Изпълнявай своя дълг и не мисли за изхода. Изпълнявай своя дълг и все едно е дали той ще ти донесе щастие или нещастие. Който изпълнява дълга си спокойно и не се радва, и не скърби, и среща всякакви последствия, той е наистина велика душа.


ТРЕТИЯТ БРЯГ НА РЕКАТА

И преди говорихме, и сега ще продължим.
Световете са желания да тъгуваш. Познай Брахман и ще приключиш с всякакви тъги.
Ти си Брахман нероден. Осъзнаеш ли това, ставаш бездънен. Може ли тогава смъртта и живота да те докоснат? (Значи, ставаш бездънен, безкраен, бездна; може ли тогава смъртта или живота, т.е. тези две ограничения, да те докоснат)?
Безкрайността надминава вдъхновението на Брахман. Ето защо Брахман изоставя даже и вдъхновението.
Абсолютният Брахман е величествена, отнемаща диханието необятност. Тука няма учители и тука никой не може да говори.
Абсолютът е абсолютна неизменност. Той всичко видоизменя, без да се изменя в Себе Си.
Върховният Брахман не е нито първи, нито последен, защото Той е преди всичко това. Той е бил всякога. И най-дълбокото познание не Го достига. И най-голямото незнание не Го улавя. Далечен е Той, но се приближава. Сроден е Той с Брахман. Пред Него и петте стихии са нереални. (Тука говорим и за петата, етерът, не само за четирите стихии. Това са думи на великия, легендарен Учител Яджнавалкия, един от древните Старци)... Нереални, нито Го достигат, но сроден е Той с Брахман.
Всички светове съществуват в Неговото несъществувание. Но Той не е светове. Той е сроден с Брахман, а световете са отминаващи облаци.
Природата на Върховният Брахман е велико съвършенство, но То е непознаваемо. Само Брахман пътува към Неговата непостижимост, защото Брахман му е сроден.
Що е Истината? Истината е чист Брахман, чист Дух; чист дух на безкрайност, която не е опетнена от вечност и време, от светове и творения. Когато този Брахман слезе в световете, Той си остава неопетнен и безкраен. Той говори отвъд вечността и отвъд времето. Той е всякога неопетнен, защото е част от Върховния Брахман – Абсолюта. Който е познал тази Истина, за него остава само безкрайността. Тогава той е осъзнат Брахман и познава своя дом.
Блаженият е потопен в своята душа, в своята хармония, а Брахман е потопен в мястото отвъд хармонията; Брахман е потопен в Абсолюта.
Брахман, който практикува медитация, не е познал още себе си, но Брахман, който изчезва в Абсолюта, започва да познава себе си.
Брахман вижда себе си само в безпределността, а в световете Той само странства потайно.
Когато Брахман познае Абсолюта, той вече преодолява всички свещени писания, защото Абсолютът не е писание. И никога нищо не може да Го опише.
В Абсолюта няма развитие, защото Той е абсолютно съвършенство, а съвършенството не се развива. Развива се само несъвършеното.

АУМЪ

Източник


МОЖЕ ДА ВИ ХАРЕСА СЪЩО:

0 comments