Първомартенският ритуал е израз на почитта на българина към архетипа на Великата майка и този на цялостната личност. Мартеницата активира в нас потребността от завръщане към нашата изначална цялостност. Архетиповите образи на тази цялостност са двойната спирала, уробороса и андрогина, а също така - първия Адам. Върху тези образи е базирана средновековната алхимия, но те са основни и за българската мартенска обредност! Ето защо можем да кажем, че мартеницата въплъщава в образна форма, мъдростта на алхимиците и ни носи древно познание.

Баба Марта – архетип на Великата майка
Според етимологическите изследвания, името Марта се извежда от основата мар-, която има значението на „вода“. В западноевропейските езици същата основа има латинското mare - море, морска вода . Образът на Баба Марта носи древни митологични характеристики, които препращат към женско божество от типа на Богинята Майка, свързано със земята, с водите, с подземния свят и смъртта и същевременно с плодородието и раждането – както на общо космическо, така и на еротично-брачно ниво.

Баба Марта е българския фолклорен наследник на Богиня-майка, основно божество в много митологии и религии. Тя е покровителка на плодовитостта и плодородието, на жените майки и стопанки, но също и на девиците, въплъщение на женското творческо начало. Основната функция на богинята майка е да дарява живот, но тя е също тази, която очаква своите рожби на края на земния им път в своята утроба. В тракийската религия се счита, че Великата богиня майка е изначалното божество. Тя е Всичкото, Космосът.

Важно е да подчертаем, че баба Марта е предящата богиня. Преденето е свързано със сътворението, с демиурга, който преде нишката на съществуването. До 15 и 16 век Девата винаги е изобразявана като предяща в сцената с благовещението.

Предящата богиня „създава/поражда света, организира и подрежда аморфната материя, придава й структура и смисъл, превръща я в космос. Преденето е женският начин за сътворяване на света: предящата богиня всъщност изтегля нишката на живота, подобно на пъпната връв, която свързва майката и детето.

Преденето и нишката несъмнено са устойчиви символи на преминаването от едно състояние в друго - от човешкия към отвъдния свят, или обратно.

Символът на нишките.

Символът на нишката е тясно свързано със символиката на прехода. Изработването й става чрез предене, типична женска дейност, която превръща естествения, природен материал (вълната или памука) в прежда, която вече е продукт на културата и служи за изработване на мартениците. Така нишката е символ на преход от природа в култура, от хаос в космос.

Нишките са тясно свързани с мита за трите мойри, дъщери на необходимостта, които безмилостно предат и разпридат времето и живота. Мойрите пеят заедно със Сирените, въртейки вретена: Лахезис (миналото), Клото (настоящето), Антропос (бъдещето). Така те определят живота на всеки човек с помощта на нишка, която едната преде, другата - намотава и третата - прерязва. Баба Марта, в чест на която правим мартениците, очевидно е свързана с 3-те мойри…

Подобна на всички лунни богини, тя намотава нишките, прерязва ги и оформя образа на мартеницата. Символиката на мойрите е свързана със съдбата, която има начало, но също така край. От тази гледна точка баба Марта носи не само живот и ново начало, но също така смърт. Нещо повече, може да предположим, че бялото и червеното са цветовете, с които тя изразява себе си като богиня, която властва над смъртта и живота.

Важна особеност на мартеницата е това, че бялата и червена нишка са изпредени надясно.

Мартеничният конец е винаги усукан, защото непревъртен конец не е мартеница. При българите, както при индоевропейците, а също и редица други народи, дясната страна е положителна. От тук идва “правый, right, rechte, dexter” – десен, прав, справедлив. Sinister (ляв, на латински език) означава ляв, несръчен, неблагоприятен. Дясната страна е почетна, дясната посока е правилна.
Символиката на основните цветове на мартеничката.
Най-елементарната мартеница представлява два усукани конеца - бял и червен, вълнен или памучен, може дори копринен.

Бялото е покрова на мъртавците, не случайно дървеният ковчег е обшит с бяло сукно, което подчертава невинността на живота, но също и неговия край, смъртта. Бяла е премяната на булката, като младоженецът обезателно е закичен с бяло цвете. Бели са обикновено и пелените на новороденото. Белият цвят може да стои и в началото на цветовете, като символ на началото на семейния живот.

В противовес на бялото, червеният цвят е свързан с жизнеутвърждащото начало, началото на деня, новия живот, новия ден. Червеният цвят е символ на кръвта и символизира инициацията както при мъжете, така и при жените. Червеното е символ на циркулиращата кръв, която е условие за живот. Червеният цвят е също цвета на огъня. Червеното е цвята на слънцето и подтиква към действие. Той се асоциира с енергия, война, опасност, сила, власт, решителност, а също така страст, желание и любов. Червеният цвят може да има както позитивен така и негативен смисъл. Този цвят се свързва с спектър от конфликтни емоции от страстната любов до насилието и войната. Червеното е Купидон и Дявола. Червеното е привличащо вниманието, мистериозно и стимулиращо.

Мартеницата като цветово единство

Символното съчетание на бялото и червеното предизвиква оживени дискусии. Така например, се счита, че този „цветен дипол“, е характерен не само за българската фолклорна традиция, но може да бъде открит в културата на страни от индо-иранския кръг. Така например, у хетите царят носел пояс, изработен от вълна с бял и червен цвят. В древен Иран владетелят носел червено-бяла диадема и червена дреха, обточена с бяла полоса.

Бяло-червеният цветови дипол естествено се асоциира и с Дао, символът на единството“ин-ян”, което съдържа бял и черен цвят. Дао отразява единството на противоположните сили в света и свойства: ден и нощ, небе и земя, студено и топло, светло и тъмно, добро и лошо и т.н. Бяло-червеният “символен дипол” също е символен вариант на единството на противоположностите. Бялото и червеното откриваме в Песен на Песните“, там те са любими цветове. Лилията и розата са символи на бялото и червеното в мистиката.

Следва да отбележим още, че бялото и червеното са много важни цветове и в алхимията. Процесът на алхимичната работа представлява трансформация на черната първична материя, от която се получава белия живак и червена сяра, съединението на които води до появявата на златото или философския камък… В алхимията, бялото и червеното са двойка цветове, които също изразяват съединяването на Слънцето и Луната. Така например Юнг пише: „Бялото и червеното са алхимични цветове, червеното означава слънцето и бялото - луната.“ (Jung, vol. 13: 339) Месецът и Слънцето са двата най-ярки природни образи, въплъщаващи мъжкото и женското начало. В алхимията срещаме още бялата и червена роза, които символизират съюза на водата и огъня (Юнг 2001: 127).

Баба Марта и двойната ДНК спирала

Всяка мартеница съдържа двойка противоположности – бяла и червена нишка, пресукани надясно. Те се усукват една с друга наляво, т.е. в посока противоположна на изпридането им. Усукването създава нещо трето - единство, в което противоположностите формират нова бяло-червена цялостност, бяло-червената змия на баба Марта. Тази змия представлява многократно повтаряща се двойна спирала.

Мартеничката-уроборос ни говори именно за това, че е необходимо да обновим себе си, така както това прави змията-уроборос, която опложда сама себе си. Този тип мартеничка констелира в нас архетипът на себето, който ни връща към изначалната цялостност. Завръщането към нея ни помага да обновим себе си и да стимулираме двойната спирала в нас, която изисква интеграция на всички противоположни тенденции, които можем да открием в себе си.
Не е случайно още и това, че в тази мартеница е заложен кодът на живота на земята - двойната спирала, един образ на съединяване на противоположностите – началото и края, духът и душата, високото и ниското, Анимус и Анима. Това е не само кода на живота, но също така този на развитието и саморазвитието.

Всички кръгови еднофигурни кръгови мартенички, тези за окачване, мартеници-спирали, цветя, мандали, мартенички тип „Дао“ носят сходно послание – те ни връщат към изначална цялостност на света, в която противоположностите духовното и хтоничното, горе и долу, а също така бялото и червеното, мъжкото и женското, съсъществуват. Тези противоположности съществуват не само вън, но и вътре в нас. Ето защо този тип мартеница активира в нас потребността да бъдем кръгли и цялостни и да обновяваме самите себе си, като откриваме своя център. Този център, скрит вътре в нашата психика, е образ на себето, нашата цялостна личност.

Еднофигурните пискюлни мартенички представляват различни архетипови образи на андрогина. Те символизират извечното единство на мъжкото и женското. Тези мартеници ни срещат с душата в нейната андрогинна същност. Еднофигурната андрогинна мартеница представя изначалната човешка цялостност, тази на първия Адам, която губим, но трябва да открием отново. Тя ни напомня, че смисъла на нашето съществуване е повторната интеграция на мъжкия и женския принцип, на Анимуса и Анимата. С други думи, посланието на андрогинната пискюлна мартеничка е завръщането към андрогина, първият, кръгъл човек, който иска да бъде възстановен в нас. Той е друг архетипов образ на нашата психична цялостност, на себето.

Двуфигурната мартеница тип Пижо и Пенда, представлява фолклорен аналог на антропогенеза, на първия човек като мъж и жена. Тя въплъщават и идеята за човека като макрокосмическо същество, което както и целия космос, се намира в непрекъснато движение. Двуфигурната мартеничка ни внушава, че свещеният брак или съединението на Пижо и Пенда, лежи в основата на човешкото развитие. Интеграцията на мъжката енергия от жената и женската енергия от мъжа, е важен аспект от развитието на човека. Така мартеница Пижо и Пенда представлява най-пълния архетипов образ на завръщането към нашата изначална човешката цялостност, на себето.

Ето защо когато си подаряваме мартеници, ние активираме различни архетипови образи на цялостността – тази от която идваме и към която отиваме.

Може би именно този архетип на целостността, който българинът е съхранил през вековете, благодарение на своя фолклор, му е помогнал да оцелее – на колективно и индивидуално ниво. Защото този архетип е едновременно с това архетипа на душата, която подобно на птицата феникс, ни внушава възможността да преодолеем моментите на индивидуални и социални кризи.

Затова следва да знаем, че мартеницата активира в нас не само необходимостта от завръщане към изначалната ни цялостност, но също така и необходимостта ни от развитие, насочено към постигането на нова цялостност на едно по-високо ниво. Чрез спиралообразното движение на двойната спирала, мартеницата ни внушава, че можем и трябва да се самообновяваме циклично и ежегодно, както на космично, така и земно ниво.

Честит Празник!

Източник




"Честита Баба Марта на всички! И нека помним смисълът на древния Български обичай. Този празник на времето е бил честване на пролетта и се е празнувал в момента на равноденствието или в първия лунен ден преди или след равноденствието. От там мартеницата освен стандартните тълкувания, има и следното чисто астрологическо осмисляне: празникът на истинската нова година, т.е. навлизането на Слънцето в първият зодиакален сектор по време на пролетното равноденствие - оттам идват и цветовете на мартеницата.

Прабългарите са тракийски племена, а те са арийците стигнали чак до Индия и после върнали се по родните си земи. Ето защо, този празник е налице навсякъде от където е минала експанзията на Бромий-Брама-Дионис предводителя на тракийските племена, тръгнали от Ария(истинското име на Тракия). От където са минали арийците, са посявали различни културни феномени и този празник е един от тях. Има много народи в Хиндокуш, днешен Афганистан, западна Индия и Пакистан и други още доста места, които имат също този обичай. Това се е отпечатало и дори на знамената на много народи. Здраве, Сила и Живот на всички!"