Наричам го „процес”, някои го наричат „гладуване”, но по същността си е превключване от режим на хранене на тялото в режим на нехранене.

Досега тялото ми е получавало енергия чрез храната, смляна и обработена в така наречения храносмилателен процес, а именно: 1) уста; 2) хранопровод; 3) стомах; 4) тънки черва; 5) дебело черво. Това е видимата част на храносмилателния процес, но зад това се крият и вътрешни процеси, които участват много активно в храносмилането. Преди да приемем каквато и да е храна, ние я възприемаме с очите, които подават сигнал до мозъка, който да активира слюнчените жлези в устата ни. Когато поемем храна в устата е необходимо да я сдъвчем хубаво, като в този процес в устата се отделят сокове, които обработват допълнително храната и подават сигнал надолу по веригата до стомаха. Това активира отделянето на съответните стомашни сокове, които да разградят точно този вид храна, която в момента обработва устата. За да може стомахът да получи правилната информация, устата трябва да сдъвче храната минимум 32 пъти, но това става много рядко, поради което храната попада недостатъчно смляна в неподготвен стомах, чиито сокове се активират доста след като храната е попаднала в него. Това причинява ферментация и отделянето на газове.

След като стомашните сокове обработят храната, тя преминава в тънките черва, откъдето, чрез кръвта организмът поема необходимата за функционирането на клетките му глюкоза, а останалия отпадък изхвърля от тялото през дебелото черво под формата на фекалии. Описаното се случва в здравия организъм. Но такъв се среща много рядко. Обичайно поемаме повече храна отколкото имаме нужда. Излишъкът от храна, която организмът не успява да обработи и да изхвърли чрез потта, урината и фекалиите остава в тялото като шлака, която полепва по вътрешните органи, ставите, дебелото черво и т.н. Тази шлака затормозява организма и колкото повече шлака се трупа в него, толкова повече усилия му трябва, за да функционира нормално, докато в един момент органите започват да отказват и създават проблеми.

Техника на пиене: Същността на техниката е поемането на голямо количество сок наведнъж, за да се получи т.нар. ефект на „водопада” – голямо количество сок, падащо отвесно и с висока скорост, което да „помита” всички излишъци по пътя си надолу към тънките черва. Принципът, е когато усетите глад да поемете съответната доза сок. Лично аз поемах соковете сутрин (за закуска), на обяд и вечер (за вечеря), като в последните месеци поемах и междинни дози следобед.

Минималното количество сок, което е препоръчително да се поема наведнъж е 1 /един/ литър, а най – добре 1.5 /литър и половина/. Целта е дозата да се изпие на веднъж или най – много на два пъти. Първоначално това е трудно да се постигне, но с течение на времето става лесно да поемеш наведнъж 1 л. – 1.25 л. Поемането на такова количество сок наведнъж усилва неимоверно ефекта на водопада – реално в рамките на 1/една/ минута организмът поема 1.5 л. сок. След поемането на сока се правят упражненията от шанк пракшалана (от линка използвайте само описанието на упражненията).

Видове сокове: по време на процеса се опитвах да спазвам правилото сутрин и на обяд да пия плодови (сладки) фрешове, а вечер - от зеленчуци. Най – често сутрин пиех фреш от ябълки с круши/пъпеш и круши/диня/ананас и круши или ябълки, на обяд пиех цитруси – портокал и мандарина или само портокал, а вечер си правех фреш от домати с червена чушка, червено цвекло и морков.

Препоръчаха ми да пия миксове, в които да сложа и някои видове ряпа, джинджифил или прясно зеле, но следва да се има предвид, че соковете от тези зеленчуци са люти и лично на мен не ми понесоха на стомаха, включително и повръщах от тях, но може би не съм направил правилното съотношение. Негативен ефект получих и при смесването на портокал със синя слива (в съотношение 1:1).

По време на този режим се пие само фреш и вода. Не се поемат други течности – кафе, бира, сокове, в които има захар – сироп, компот и др. Още на първия месец опитах няколко вида натурални сокове от магазина и веднага се усеща разликата с естествените фрешове – получава се замайване /виене на свят/. Не е необходимо да се търсят „чисти” или био плодове и зеленчуци. Реално продуктите се преработват от твърдо състояние в сок и евентуално съдържащите се в тях нитрати остават в пулпата (отпадъка) на продукта.

Прочистване: Шлаките от организма излизат чрез урината, потта и през дебелото черво (изпражненията). Поемането на голямото количество течности, улеснява изчистването на организма през урината, всъщност това е и целебният ефект, но за да се засили процесът на изчистване е добре да се включат и другите две системи.

Изпотяване: през периода е добре да се посещава сауна, парна баня, да се тича със запарващ костюм и други способи, които засилват отделянето на пот.

Дебело черво: Най – прекият начин за изчистване на дебелото черво е направата на клизма. Който не може да възприеме този способ, може да използва различни видове разхлабителни – английска сол, рициново масло и други. Честота на изчистване на дебелото черво е различна – първите две седмици правех клизми почти всеки ден, после разредих през ден, докато последните два месеца ги правех веднъж седмично, но това беше недостатъчно.

Измиване: през периода, а и сега, измивам тялото си с готварска сол и след това със сода за хляб (бикарбонат). Тялото ни поема много мръсотия /химия/ през кожата си. През този период, докато се изчиства организмът отвътре, не трябва да го замърсяваме от вън. Солта спомага за осмозата на клетките, докато содата балансира PH-то – създава алкална среда, която унищожава микроорганизмите развиващи се в по – киселинната среда на нашето тяло. Устната хигиена се поддържа по същия начин – първо се мие със сол, а след това със сода за хляб.

Тренировка: По време на процеса физическите натоварвания са задължителни. Човек губи много телесна маса, като в такъв процес на „гладуване” това става и за сметка на мускулите. За да не се позволи атрофиране на мускулите е добре същите да се натоварват, като по този начин се „съобщава” на организма, че конкретният мускул му е необходим и следва да му осигури необходимото количество храна (кръвоснабдяване). Обездвиженият крайник, освен че отслабва, той и атрофира, защото не получава храна от организма, ако крайникът се натоварва, той ще получи и съответното количество кръв. Плуването и тичането осигуряват комплексно натоварване на мускулите и са подходящи за целта описана по – горе.

Продължение - Физически усещания - ШЕСТ МЕСЕЦА НА СОКОВЕ - Част 3