За разлика от захранването при чистия глад, където периода на захранване е равен на периода на гладуване, тук нещата са доста по – кратки. Това се дължи и на факта, че стомахът ми не се беше свил, което става при чистия глад. Приемът на голям обем течности наведнъж не само че не свива стомахът, но и го разширява.

Първите 10 дена поемах само сурова храна успоредно със соковете. Ядях ябълки и банани в по-малки количества. Организмът веднага реагира и ми се завиваше свят, ако приема повече от необходимата твърда храна.

На 15 –я ден започнах да поемам твърда храна – супи и хляб, като всичко го предъвквах много дълго и внимателно. Винаги след това ми премаляваше, но след сутрешното изхождане се възстановявах и се чувствах лек. Месо не съм пробвал да ям, защото нямах такава нужда, но предполагам, че ефектът би бил същият. След 20 - я ден вече се хранех с твърда храна. Разбира се, внимавах да не преяждам и предъвквах дълго. В менюто ми залягаха повече салати и супи, а вечерно време печени картофи или друга готвена манджа.

Четири месеца, след като приключих с процеса съм възстановил 20 кг., като установих, че ми е по – лесно да не се храня с нищо, отколкото да внимавам с какво се храня. Продължавам поне три дена в седмицата да бъда на сокове и сурова храна (ябълки, банани, ядки), но се храня и с друга храна. Болките, които имах в кръста и коленете не са се появили още, жив и здрав съм, физически активен, но определено физически се чувствах по – добре, когато не се хранех. Сега от разстоянието на времето мога да направя такова разграничение, както и това, което ме изненада донякъде, че по време на процеса и до два месеца след това нямах негативни мисли, а към днешна дата същите се появиха отново.

По – долу прилагам снимки „преди/сега”, както и таблица, в която се опитвах да отбелязвам с какво се захранвам: