Казахме, че дишането трябва да бъде бавно и дълбоко. Ако човек диша бързо, само горните части на белия дроб се напълват с пресен въздух, а долните части остават с нечистия въздух. Затова при плиткото дишане в дроба остават доста нечистотии, от които се образуват разни болести. Колкото по-дълго задържаме въздуха в дробовете, толкова повече прана извличаме от него. Човек трябва да поема въздуха полека и да чувства как той слиза надолу в белодробните крила. При бавното дишане всички капилярни съдове на дробовете се отварят и правилно нахлува кръв, влиза достатъчно въздух в тях.

По-горе казахме, че човек при естественото дишане, т. е. когато не прави дихателни упражнения, хубаво е да извършва три вдишки на минута. Но това е възможно само при лица, доста напреднали и обучени в дишането. А изобщо е желателно човек при дихателни упражнения да прави поне 4, 3 или 1 вдишка на минута, а в другото време на деня (т.е. когато не прави дихателни упражнения, значи, при естественото дишане) да прави поне 10-12 вдишки на минута. Тогава дишането все пак е здравословно. Ако вдишките са 13-15 на минута, пак можем да ги наречем здравословни. Но ако вдишките са повече от 15, дишането не е здравословно. При бързото дишане не става пълно горене, кръвта не може да се пречисти и остава доста венозна кръв. Човек, който диша бързо, има слаба воля. Човек, който иска да развие волята си, трябва да почне с дишането. Когато човек не е в състояние да контролира дишането си, винаги волята му е слаба. Защото волята се калява от съпротивление.

Като се намали броят на вдишките на минута, животът се продължава, а когато се увеличи техният брой, животът се съкращава. Онзи, който прави 20-25 вдишки на минута, ще изкара до 25-30 години живот, а онзи, който диша бавно, със сравнително малък брой вдишки на минута, може да достигне до 75-120 години живот.

Продължение - Дишане през едната или двете ноздри