Пътуването към Светлината може да изглежда, като че ли отнема много време. Изглежда че има толкова много препятствия по пътя. Но след като изпитате Светлината, всички пречки изчезват и остава само Светлината като блестящо Слънце, което осветява всичко.

Защо така изглежда? Защо виждаме толкова много препятствия? Отговорът е по-лесен, отколкото сме очаквали. Ние сме Слънцето, Източникът, Блясъкът на Любовта в самият център на нашето Сърце, в самият център на Вселената. Когато се фокусираме върху нещо друго, с нашето его / ум, нещото, върху което се фокусираме ангажира нашата гледна точка и губим от поглед Слънчевата Светлина. Това е подобно на четенето на завладяваща история в книга. Ние сме толкова погълнати от историята, че не забелязваме нищо друго в стаята. Някой може да се разхожда покрай нас, а ние не го виждаме.

Светлината е винаги вътре в нас. Ние сме толкова погълнати от фокуса си върху проблемите и нашите собствени мисли, че не забелязваме Светлината на нашето сърце. Тогава сякаш сме влезли в друга стая на възприятие и Слънцето е изчезнало. Наистина нашите проблеми са само пречки, защото не можем да се отдалечим от тях достатъчно дълго, за да се върнем към Светлината. Но Истинското Слънце е толкова Ярко, че всичко в близост до него се топи в Светлина и всички наши проблеми изчезват в Просвещение и Любов. Нито проблемите, нито раздразненията могат да останат, когато Слънчевата Светлина на нашето Сърце е напълно Будна.

Източник