Тъй като то всяка година се пада на различни дати, затова и началото на режима не е от една и съща дата и понякога, когато пълнолунието е по в края на месеца, режимът може да продължи и през м. март. Трябва веднага да отбележим, че житният режим през м. февруари няма пряка връзка със зодиакалните знаци и не е задължително да бъде провеждан само в зодиакален знак Водолей, а може и в зодиакален знак Риби. Когато пълнолунието през м. февруари се падне в крайните дати на месеца (например 27-28 февруари) и тогава ако вземем за начало на режима три дни след пълнолуние, би означавало режимът да започне през м. март. Това не би било правилно, защото противоречи на основното правило режимът да започва през месец февруари. В такива крайни случаи се взима пълнолунието в крайните дати на м. януари, като режимът трябва да започне в началото на месец февруари.

Като отчитаме дневната цикличност през седмицата, най-благоприятно (но не задължително) е режимът да започне в сряда, за да се отпости на десетия ден в петък. Задължително обаче е отпостването да стане все още на разсип на Луната, т.е. преди датата на новолунието.

Така, ако отчитаме всичко горепосочено, най-благоприятно е житният режим през м. февруари 2015 г. да започне на 5 или 6 или 7 февруари, тъй като пълнолунието е на 04.02.2015 г. Житният режим продължава десет дни.

През м. февруари Природата още „спи“ зимен сън и ние трябва да пречистим физически и духовно организма си, за да можем да възприемем праната, която е в изобилие в началото на пролетта. Учителят е избрал м. февруари като най-подходящ период за прочистване на организма. И наистина м. януари е все още много рано, а температурните условия често са много сурови, което би изтощило организма, а м. март е вече късно в условията на умерения пояс.


ПОДГОТОВКА

На първия ден сутринта се казва един път формулата:

„Господи, приеми ме в лечебницата на Природата за десет дни“.

Всеки ден трябва да се употребяват:

100 грама жито (то съдържа всички елементи, необходими за поддържане на живота);

Три ябълки (за сърцето);

Девет ореха (за мозъка);

Мед (за кръвта) и лимон;

Минимум 1,5 литра преварена вода;

Необходимо е плодовете да бъдат най-хубави и здрави, а водата да бъде от някой чист извор, а не от водопровода, защото последната е хлорирана и нечиста. Не се препоръчва и минерална вода, защото тя е по-наситена с някои минерални соли в съответствие с нейния произход. Идеалният случай би бил да разполагаме с рилска вода и най-вече от чешмичката „Ръцете, които дават“.


ПРИГОТВЯНЕ НА ЖИТОТО

Сто грама жито се измива много добре от вечерта и с лъжица се слага в добре запазващ топлината еднолитров термос. Залива се с вряла вода почти догоре и термосът се затваря добре, за да може житото да няма достъп до въздуха. На сутринта внимателно се излива от термоса само житената вода и се изпива на гладно, половин – един час преди закуска, като се добавя мед и лимон по вкус. Необходимо е тази житена вода да се задържи малко в устата, като се „дъвче“, а не да се изпива на едри глътки, защото фактически това е изключително силна и концентрирана храна. Житената вода е също и много силно лекарство, което Учителят дава за лекуване на нерви, като в този случай тя е необходимо да се пие 40 дни. Така че тези, които искат да се лекуват, биха могли след завършването на житния режим (10 дни) да продължат да пият житената вода. Горепосочената житена вода има тази лечебна сила само в случая ако житото е грухано. Ако житото е сурово, водата не може да проникне през обвивката на житните зърна и да поеме жизнената им сила. Искам изрично да подчертая, че Учителя е ползвал през житния режим само грухано жито от сорта бяло жито, а не сурово или покълнало такова. Това трябва да се има предвид от всички, които искат правилно да проведат житния режим. Употребата на сурово жито – това е друго упражнение, дадено от Учителя в беседа, което обаче не се отнася за житния режим през февруари.

Дневната порция жито се разпределя на три части, като е желателно след отсипване на съответната част, останалите части да остават в добре затворения термос, което запазва житото в свежо и прясно състояние, докато ако то се отсипе сутринта и стои на открито то се окислява от въздуха и губи от своята хранителност. При всяко от яденетата се изяжда: съответната част от житото, една ябълка и три ореха.

Желателно е около час преди ядене да се изпиват поне по 2 водни чаши преварена вода с мед и лимон. Практически сутринта тази роля изпълнява житената вода. Ако не се пие достатъчно вода, организмът се обезводнява и житният режим се кара много трудно. Затова пийте вода, колкото може повече, но само преварена такава и никога студена, непреварена.

Тук искам да споделя, че когато бях с готвачката на Учителя, първоначално аз слагах меда във водата и така го пиех разтворен. Забелязвайки това, тя ми направи забележка: „Учителят не правеше така!“. „Но как – запитах аз – нали науката препоръчва меда да се разтваря, а не да се приема концентрирано“. Тогава тя ми обясни, че Учителят е вземал с малка чаена лъжичка мед и го е слагал в устата на горното небце. След това е отпивал от водата, в която е капвал по няколко капки лимон. Водата е задържал достатъчно дълго в устата си и я е „дъвкал“. По този начин тя е разтваряла меда в устата и така я е поглъщал“. „Но защо е правил така?“ – попитах аз. „Първоначално и аз не знаех – каза тя – и затова го запитах, и той ми обясни, че най-висшите духовни центрове в мозъка на човека се хранят само от веществата, които се приемат чрез устата и че соковете от стомаха са много груби за тях. Освен това – каза тя – Учителят веднъж ме запита: „Сестра, вие колко пъти дъвчите житото преди да го глътнете?“. Аз сконфузно отговорих: „Учителю, нали знаете аз съм бързичка и така... набързо, набързо“. „А, не – поклати глава Учителят – трябва да го дъвчете 99 пъти“. Той винаги подчертаваше, че храната трябва да се дъвче продължително и внимателно, за да се хранят духовните центрове и за да бъдем здрави. „Тези, които дъвчат малко и задържат храната малко в устата си – казваше той – не могат наистина да бъдат духовни хора, защото техните духовни центрове гладуват. Преди да изядем ябълката е необходимо да я подържим в ръка, да я разгледаме внимателно, да се свържем с нейната аура, да й се порадваме, да благодарим на дървото, на Слънцето“. При ядене трябва да спазваме даденото ни от Учителя правило: „Хранете се с Любов и благодарност!“

Тук е мястото да споделя един интересен случай, който ми разказа с. Йорданка. „На петия ден на обяд, след като си изядохме житото, Учителя каза: „Рекох, идат“. Аз веднага погледнах през прозореца, мислейки, че някой ни идва на гости. Учителят се засмя и каза: „Не, рекох, новите клетки идват!“. Житният режим е даден за обновяване на клетките на организма и, както се вижда, това става на петия ден. Именно на това се дължи тази лекота и хубаво чувство, което ние придобиваме от петия ден нататък и ни става значително по-леко и приятно.

По време на житния режим не се употребява никаква сол, а лимонът да бъде максимум един на ден. Медът е по вкус и няма ограничения. Добре е семките на ябълките да се посадят на подходящо място, като с това ние ще изразим нашата благодарност за тяхната саможертва.

Нека сега разгледаме един изключително важен аспект на житния режим. За да го илюстрирам искам да разкажа една много стара история, която някога сподели с мен една възрастна сестра: „Бях много болна и с всеки месец ставах по-зле. Лекарите не ми помогнаха и само влошаваха положението ми. Накрая реших да се обърна към Учителя за помощ. Споделих с него за болестта си и след като ме изслуша внимателно, Той каза: „Вие сте болна, защото ядете свински пържоли“. „Но, моля ви, Учителю – възразих аз – от 17 години съм вегетарианка и не съм опитвала и хапка месо. „Да, каза Учителя, но аз имам предвид не физическата храна, а вашите мисли и чувства“.

Този случай много добре показва, че истинското, пълното вегетарианство, както и постът, са наистина такива и ще допринесат полза само ако са в трите свята, т.е. физическия, духовния и Божествения. С други думи, ние трябва да спазим закона за абсолютната чистота не само относно физическата храна, но също и да имаме само светли мисли, чисти чувства и добри благородни постъпки. Затова е абсолютно необходимо през тези 10 дни да станем СЛЪНЧЕВИ ХОРА и да не допускаме в себе си никакви отрицателни мисли и чувства, и съзнателно да правим добри и благородни постъпки.


ОТПОСТВАНЕ

Отпостването се прави на десетия ден на обяд, като към житото и останалата храна се добавя и ангелска супа, подправена с малко сол. Ангелската супа се приготвя като се сварят цели обелени картофи и накрая се добави магданоз, като може и черен пипер. Няма точен брой картофи, които трябва да се изядат – това е според индивидуалното предпочитание. В дните след житния режим трябва да се внимава да не се преяжда и преминаването към обичайния режим на хранене да се осъществи плавно и постепенно, в хармония с вътрешния усет и чувство за мярка.

Всички отпадъци от храната по време на житния режим, като орехови черупки, обелки и т.н., не бива да се изхвърлят на боклука, а да се събират в найлонов плик и след като свърши постът, отпадъците да се заровят на някое чисто място сред Природата. Освен това с. Йорданка добави, че по същия начин трябва да се постъпва и с хранителните отпадъци от братските вечери, когато се събираме за нашите празници и последните също трябва да се заравят, а не да се хвърлят на боклука.

Смисълът на житния режим е да ни пречисти и извиси физически и духовно, да ни направи НОВИ ХОРА, хора, които сега ще дойдат през новата епоха на Водолея и които Учителя нарече СЛЪНЧЕВИ ДЕВИ. А да се стремиш да достигнеш тази мярка, този висок идеал, това е прекрасно! Нали"?

Записал от сестра Йорданка Жекова – брат Жоро, Габрово