Най-добрият Коледен подарък: Намирайки Благословения в Предизвикателствата

На Коледа стават Чудеса

от Емануел Дагър

“Няма такова нещо като проблем без подарък за теб в ръцете” ~ Ричарт Бач

Наскоро започнах да обмислям път в моя живот, за който не бях мислил скоро.

Започнах да си спомням времето когато бях на пет, стоейки с моите чудесни леля и чичо, защото града където майка ми и аз живеехме беше под обсада и несигурен.

Градът ни преживява повишената турбулентност, която стана доста честa в много градове по време на Гражданската война в Ливан, която продължи от средата на седемдесетте години до началото на деветдесетте години.

Имайки възможността да стоя с моите леля и чичо за кратко беше удоволствие, защото те живяха в зона, където беше малко по-безопасно.

Въпреки това, аз все бях притеснен, защото майка ми не можеше да остане с нас, поради ангажименти на работа.

Все пак тя можеше да ни посещава възможно най-често, тази Коледа тя приключи задържана на работното й място за повече дни отколкото тя искаше, защото пътя между нас беше станал опасен за пътува.

Това щеше да бъде първият път за моите пет години, в които щях да съм без майка ми за Коледа. Разбира се, както за всяко дете би било, аз плаках за това малко, и в крайна сметка се уверих, че всичко ще се нареди от само себе си.

Бъдни вечер дойде и моите прекрасни леля и чичо поканиха всички техни приятели и семейство за да празнуват. Честно, никога не бях виждал нещо такова преди. Цялата храна, музиката, хората, дървото, цветните опаковани подаръци, беше сетивно пренатоварване.

Беше сякаш магията се случва точно пред очите ми.

Спомням си седейки тихо в ъгъла опитвайки се да проумея всичко, което виждах, защото до този момент винаги сме били само аз и майка ми празнувайки, по наш си много по-малко екстравагантен начин.

След малко затопляне на гостите, седнах на една от най-дългите трапезни маси, които съм виждал, дори и до днес.

“Ще започваш ли да ядеш , дете ?” Попита ме един от гостите седейки до мен.

Аз кимнах и тя ми напълни чинията с храна направена от изящни цветове, вкусове и консистенции, по начин, по които никога преди не бях опитвал. Спомням си даже, да се ощипвам за да се уверя, че не сънувах.

По- късно вечерта чухме звуци навън от към външната врата, приличащи на камбани. Всички възрастни започнаха да викат и правят голям спектакъл за да насърчат мен и дъщерята на леля ми (единствените деца там) за да се развълнуваме, защото някой много специален беше пристигнал.

Тогава чухме силни чукания на вратата. Беше Дядо Коледа!

В Ливан, Дядо Коледа по-малко прилича на американския Дядо Коледа, с бяла брада и весело лице, и по скоро е стил Хелоин, защото носят пластмасова маска Дядо Коледа.

Спомням си, че бях уплашен от този Дядо Коледа, но един от възрастните ме увери, че той е безопасен и приятелски настроен. Аз все още бях малко колеблив, но скоро се затоплих до него.

Тъй като Дядо Коледа беше пристигнал, беше време за отваряне на лъскавите, опаковани подаръци. Мисля, че под елхата трябваше да има повече от сто подаръка.

Един по един Дядо Коледа раздаде всички подаръци. Всеки един седна в кръг и отвори своите подаръци, един човек в даден момент.

Беше толкова прекрасна гледка да видиш как всеки отваря своя подарък. И специално, беше забавно да гледам моята братовчедка, която беше на моята възраст, изпълнена с радост с всеки подарък, който отваряше.

Също беше забавно да гледам колко нетърпелива тя стана, защото получи 40-50 подаръка и трябваше да чака реда си за да отвори всичките.

Когато се отвори и последния подарък аз се почувствах приятно превъзбуден, почти състояние на мечтаене, след всичката радост, на която бях свидетел.

Докато бях в това състояние, един от възрастните гости се обърна към мен у с особено силен глас попита: “Къде са ти подаръците?”

Спомних си обяснявайки му, че аз и майка ми обикновено рисувахме картини и пеехме песни като коледен подарък един на друг, и че тя беше на работа точно сега и може би ще се върне скоро за мен.

Също споделих, че бях щастлив просто гледайки как другите празнуват, защото никога не бях виждал такава магия преди.

Госта изглеждаше малко объркан от моя отговор и тогава обясни на всички какво точно се беше случило: че аз бях единствения и при това дете, който не е получил подарък.

Въпреки, че аз вече знам, че гостът е имал добри намерения, неговото обяснение промени енергията в стаята от едно весело празнуване до една пълна тишина, където всички очи ме гледаха със съчувствие.

Коментарите на възрастните се изливаха в: “Ох, колко тъжно!” и “Чувствам се толкова зле за теб!” докато други ме питаха дали бях добре.

Не бях наистина сигурен, защо поведението на всички се промени толкова бързо, но аз си спомням чудейки се дали нещо не беше наред с мен, заради това, което току-що се случи.

Няколко възрастни ме прегърнаха и ми казаха неща като, може би трябваше да бъда по – добре момче през следващата година, така, че Дядо Коледа да не направи това отново.

И тогава дойде коментара, който сега аз считам за най – големия подарък, който някога съм получавал.

“Човек би си помислил, че това дете е невидимо, по начина, по който беше забравено!” каза един от възрастните.

В този момент се извиних и отидох в банята, докато все още пазех усмивка на лицето си, сякаш нито един от коментарите и поведения в стаята не ме беше засегнал, въпреки, че вътрешно чувствах точно обратното.

Като се замисля сега, аз наистина се възхищавам как това малко дете в мен беше способно да постъпи по начина, по който го направи.

В банята, преминавайки през срама, който току – що бях преживял и самосъжалението, си спомням че имах дълбокото чувство, че един ден като порасна, ще разбера защо всичко това се беше случило.

Сега, се чудя защо този конкретен момент продължава за идва в съзнанието ми.

Дали беше заради празниците? Защо не дойде много преди това? Така, че аз обмислих това и попитах Вселената, каква цел имаше този спомен в моя живот, в сегашно време?

След около минута, получих следното съобщение:

“Заради това и няколко други подобни преживявания, които имаше в твоя живот, където се почувства невидим и сякаш не съществуваше, ти получи един от най – големите подаръци в живота. Ти получи подаръка на състрадание. Да не бъде объркано със състраданието, което лично изпита на онази Бъдни Вечер, където всички гости те съжаляваха.

“Ти получи подарък да можеш да се свържеш с истинската същност на човек, където знаеш само цялостта живее.

“Ако забелязваш, от тогава ти го направи твой най – голям приоритет в живота за другите да бъдат видени, чути, признати и разбрани за тези, които наистина са. Така че, въпреки че не получи подаръка си за онази Бъдни Вечер в лъскава опаковка, ти наистина получи най – големия подарък от всички.

След получаване на това съобщение, веднага почувствах радост издигаща се в моето съществуване и се почувствах като че ли бях светнал като коледна елха. Едно епично изцеление току - що се случи вътре с мен и една пълна резолюция беше направена.

Гледайки назад, онази Бъдни Вечер наистина ме благослови с един от най- големите подаръци, който човек би могъл някога да получи. Той ме поведе по пътя, където можех да се свържа с хора на ниво дълбоко в себе си. Какъв дар! За това, аз съм завинаги благословен.

Споделям този опит с надеждата, че ти също ще си способен да разпознаеш даровете, с който си бил благословен, дори ако те са били родени по времето на голямо предизвикателство.

Като погледнеш назад тази изминала година, може би се чудиш какви ли подаръци са били скрити в моменти на загуба или борба.

Но винаги има подарък. Изпитването на физическа болка може да доведе до знанието за изцеление. Финансовите затруднения могат да доведат до разбиране на истинското изобилие. Емоционалната загуба може да доведе до осъзнаването, че любовта е нещо, което създаваме в себе си.

Пред каквито и предизвикателства да си изправен, отдели момент и попитай Вселената, какъв подарък получих от това преживяване?

Може да имаш много дарове, който са невидими, чакайки за теб да ги изявиш. Черпи от мъдростта, която ще ти ги покаже.

Знам, че там има големи блага, чакайте за теб да ги разкриеш и приемеш.

Източник


Превод: Милка Лишковска | Самосъзнание.com

Няма коментари:

Предоставено от Blogger.