Спечелване Подкрепата на Вселената

Съзнанието на Вселената

Вселената е напълно Съзнателна! Всъщност съзнанието на Вселената е като океан, а нашето съзнание е като вълна. Ние сме едно с вселената по всяко време! Дори когато правим грешки или губим самообладание, вселената се движи с нас и по някакъв начин иска да ни помогне. Ако можем да слеем нашите вълна с могъщия океан, целият океан се движи през всичко, което желаем. Когато нашето съзнание е едно със съзнанието на Вселената, всяко желание, което имаме е в хармония с Вселената и Вселената се движи, за да го създаде за нас. Ние наричаме това спечелване подкрепата на Вселената.

Защо изглежда, че Вселената е отделена от нас и прави живота ни труден? Ние създадохме раздялата като решихме, че можем да го направим сами. Това е его. Егото е полезно за определяне посоката на нашето желание. Но когато си мислим, че Вселената е наш враг или е отделена от нас, тогава ние срещаме съпротива и нищо не работи.

Когато медитираме, егото ни се разтапя в безкрайната тишина дълбоко вътре и се слива със съзнанието на Вселената. Когато излезем от медитация, егото ни се връща, но този път ние довеждаме мълчаливото съзнание на вселената с нас. Когато излезете от медитация, доведете  тишината с вас. Не се чувствайте като че ли изоставяте медитацията назад. Доведете медитацията с вас. Когато внасяте медитацията в живота си всеки ден, вълната и океана са свързани.

Истинската медитация ни учи как да бъдем и двете, индивидуалното съзнание на вълната и как да останем свързани с океана в същото време. Ние наричаме това постоянна медитация или Просветление. В Просвещението ние сме океана функциониращ чрез вълната. Цялата мощ на Вселената е зад всичко, което правим. Ние ставаме живото въплъщение или превозното средство на Вселената.

Първоначално ние бяхме едно с вселената. Ние просто забравихме това единство и загубихме естествена си способност да се движим като океан на съзнанието. Ние се фокусирахме толкова върху нашето ежедневие, че забравихме безкрайното единството вътре в нас. Вглеждането вътре в себе си по време на медитация ни позволява да преоткрием нашата естествена връзка с безкрая. Съзнателното повторно свързване към този океан от съзнание възстановява баланса ни с целия живот и носи хармония и успех във всичко, което правим. Това, което някога изглеждаше като разделение от Вселената се превръща в единство отново и животът се превръща в безкрайно мощен. Вселената казва ДА на всичко, което желаем.

Можете да промените вашата реалност днес осъзнавайки, че това, което мислите е подкрепено от универсалното съзнание вътре във вас. Освободете се от егото си и започнете да виждате живота си като израз на вселената, излъчван от вътрешността на вас самите. Спечелете подкрепата на Вселената чрез сливане с вътрешната тишина и я приведете в живота си. Започнете това днес и вижте разликата, която прави в живота ви.

Източник




Превод: Димитър Кирилов | Самосъзнание.com


2 коментара:

  1. Вярно е! Истинско и прекрасно! Не ми е ясно обаче защо ли всичко става толкова мъчително и бавно?...

    ОтговорИзтриване
    Отговори
    1. Мисля, че сме изградили представата си за живота и обществото върху конкурентните връзки и сме натрупали знание от егоистичен характер и това е ограничило знанията ни за общественото съзнание. Изпуснали сме да научим моралните основи на знанието, а без тях всяко знание е безумно. Обществото се е възприело за организъм, в който отделните органи е необходимо да са конкурентни помежду си за да оцелеят не разбирайки, че точно това води до обратното. Ако един орган цели да унищожи или да потисне работата на друг то целият организъм започва да излиза от строя. Ако успеем да подменим конкурентните връзки с разбирането що е то обществен баланс и съзидателни връзки на съпричастност, ще успеем да приведем органите в състояние да работят синхронично един с друг и това ще доведе до хармонични връзки в целият организъм и системата ще придобие умението да се самохармонизира.

      Мисля, че този процес има нещо общо в нашият случай - подменянето на конкурентните връзки е явно бавен процес.

      "Щастие за всички даром и нека никой да не бъде пренебрегнат!"
      Тези думи се изплъзват от подпухналите устни на сталкера Ред Шухарт , когато той, промъкнал се през всички капани на загадъчно смъртоносната зона, стига до легендарната машина на щастието - тайнственото златно кълбо, изпълняващо човешките желания ... И макар че секунди по-рано той се самоокайва в трескавият си вътрешен монолог ("Аз съм животно, нали виждаш, животно съм. Дума не мога да обеля, не ме научиха да приказвам, не умея да мисля, тези гадове не ми дадоха да се науча да мисля."), простият сталкер е изразил с кристална яснота кредото на авторите ...

      ... откъс от предговора на книгата "Дори насън не виждаме покой" включващ "Пикник на пътя" от фантастите братя Стругацки.

      Книгата започва с фразата:

      Ти си длъжен да правиш добро от злото, защото то няма от какво друго да се прави.

      Робърт Пен Уорън

      Изтриване

Предоставено от Blogger.