Твоето тяло е творение на ума ти, твоят свят е творение на мислите ти и нашата вселена е колективно творение на независими "мехурчета" от съзнание, съдържащи се в ума на "Бог". Няма "там" някъде там. Умът, съзнанието и душата не се съдържат в тялото, планетата, вселената. Тялото, планетата и вселената се съдържат в ума, съзнанието и душата.

Ти си вечно съзнание, което е източникът на всички съзнания, преживяващи живота чрез филтрите, лещите на това преживяване, на което си изложен в този временен опит, тази умствена конструкция, където си забравил, че ти си силата, която оживява света около теб, героите, с които взаимодействаш и преживяванията, които имаш.

Аз съм ти, преживяващ живота чрез моите очи; ти си аз, преживяващ живота чрез твоите очи. Заедно ние изследваме тази холографска, съзерцателна, умствена вселена, съществуваща само в едно съзнание, което е в рамките на цялото съзнание.

Няма "физическа" вселена, която нашите сетива преживяват като реалност, а само електромагнитни вълни вътре в твоя ум.

Тялото не е създало и не съдържа ума. Нашите умове са създали тялото и съдържат всичко, което виждаме, вкусваме, докосваме, помирисваме и чуваме.

Външното е вътрешно. Вселената е проявление на нас самите.

Ние сме героите на съня на ума на Цялото. Едновременно създаващи и забравящи, че ние сме силата, която е довела вселената до съществуване.

Това е история, която е написана много отдавна, преди началото на времето, с множество резултати, реалности и вселени. Ние просто разглеждаме историята от ограничената гледна точка на един определен човек, в една конкретна реалност, с една определена "съдба".

Това не означава, че нямаш свободна воля. Ти просто трябва да разбереш, че вече си направил изборите. Ние сме тук да разберем защо сме направили тези избори и да получим по-добро разбиране на нашата колективна същност.

Всяко решение, което някога е било взето, e разделяне между нови реалности, две времеви линии, продължаващи по своя път с повече избори, като безкрайно дърво с безкрайно много клони.

Ние преживяваме реалността като водна капка, която следва пътеката от почвата чрез корените и стъблото, нагоре в клоните до самия връх. Една капка може да поеме една пътека, това, което ние идентифицираме като наша същност. Чувството "аз" е водната капка. Но това, което ние всъщност сме, е съзнанието, което държи цялата "вода".

Ние сме това дърво, което съдържа всички пътища, ние сме водата, която поема по пътеките, но сме забравили, че сме и двете. Ти не можеш да промениш пътя, по който върви живота ти, защото ти вече си направил всички възможни избори, но можеш да контролираш начина, по който се чувстваш, и да научиш уроците, които си пожелал да научиш, когато си избрал да бъдеш водната капка в определено поприще, забравяйки, че си дървото.

Физическата вселена е илюзия, умствена конструкция, създадена от съзнанието на Цялото. Ние всички сме герои в този сън, който наричаме вселена, конструиран и оживен от съзнанието на Цялото, умишлено забравили истинската си природа, за да тестваме съзнанието си в собственото си безсмъртие.

Аз съм всичко, което виждам, ти си всичко, което виждаш.

Аз съм ти, ти си аз и ние сме Едно.

Разделението е илюзия, абсолютната истина е, че тук има само един от нас; относителната истина е, че има много индивидуални точки съзнание.

Няма нужда от страх от смъртта, защото ти не си своето тяло и в този смисъл никаква реална вреда не може някога да дойде до теб.

Превод: Д.Павлова

Източник