С ограничените си сетива, ние наблюдаваме само външната проява на скритата механика на самоподобността. Източникът на тази божествена симетрия е най-голямата мистерия на нашето съществуване. Много от великите мислители на историята като Питагор, Кеплер, Леонардо да Винчи, Тесла и Айнщайн, са достигали до прага на мистерията.

Айнщайн е казал:

"Най-красивото нещо, което можем да преживеем, е мистериозното. То е източникът на всяко истинско изкуство и наука. Човекът, за когото тази емоция е непозната, който вече не може да се спре във възхищение и да стои обзет от благоговение, е като мъртвец. Неговите очи са затворени."

Ние сме в позицията на малко дете, което влиза в една огромна библиотека, пълна с книги на много различни езици. Детето осъзнава, че някой трябва да е написал тези книги. То не знае как. То не разбира езиците, на които те са написани. Детето смътно подозира, че има някакъв тайнствен ред в подредбата на книгите, но не знае какъв е той. Това, струва ми се, е отношението дори и на най-интелигентното човешко същество спрямо Бог.

Ние виждаме една вселена изумително подредена и подчиняваща се на дадени закони. Ограничените ни умове не схващат странната сила движеща съзвездията. Всеки учен, който се вглежда дълбоко във вселената, и всеки мистик, който се вглежда дълбоко в себе си, в крайна сметка се изправя пред едно и също нещо: Изначалната спирала.