Едно човешко същество е част от едно цяло, наричано от нас "Вселена", част ограничена във времето и пространството. То преживява себе си, своите мисли и чувства като нещо отделено от останалото, един вид оптична заблуда на неговото съзнание. Тази заблуда е един вид затвор за нас, ограничаваща ни до личните ни желания и до привързаност към няколко лица, най-близки до нас. Нашата задача е да се освободим от този затвор като разширяваме кръга на нашето състрадание, за да обхване всички живи същества и цялата природа в нейната красота.

~ Алберт Айнщайн