Днес 5.10 е денят на начало на нов лунен цикъл, при който има данни за необходимост от духовна работа за внасяне на мир, хармония и градивни вибрации в човешкия живот. Това е така, защото съвпадът на Слънцето и Луната участва в геометрична фигура с формата на правоъгълен триъгълник, с други две точки, проявени от Плутон и Уран (виж предишната глобална прогноза). Би било разумно ако повече хора се помолят за мир и хармония в България и по цялата Земя. Има нужда от молитва за балансиране на енергиите в природата, за коренна и справедлива промяна към по-добро в индивидуалния и колективния живот както на отделния човек, така и на нашия народ и на човечеството като живо и разумно цяло. Ние сме призвани да изпълним Божествената воля, да се учим и да се стараем да приложим Христовите добродетели на време и на място и по най-правилния начин. Ако работим като съзнателни души, като души във Великото Училище на Живота ще одухотворим нашия живот, ще наситим ежедневието си с Христовите идеи независимо в какви условия сме поставени. По този начин ще участваме в правилната трансформация и усвояване на Космическите енергии и процеси, насочени към Земята.

Днес е денят, когато можете да отделите няколко минути, за да пожелаете на себе си и всичките си близки, на целия български народ и на Живата разумна планета, която е наша Космична майка, да добруваме заедно в Разумност и Добродетел. Можем да поискаме през целия нов Слънчево-лунен цикъл да изпълним правилно Божествения план за нас и да поставим на първо място Божията воля, след това волята на Любовта – Смисълът на Живота и след това нашата воля и разумни желания. Ако всеки един от нас служи на Великия Божествен космически организъм, то и Вселената ще ни помогне в решаващи и важни моменти, да се справим с трудностите и изпитанията в живота. Всичко това и още разумни и добри идеи на вашето съзнание можете да утвърдите и на 7.10, когато на залез ще се види първия Лунен сърп и Слънчево-лунния цикъл ще се прояви в пълната си сила.

На 7.10 се случва и друго важно събитие рано сутринта преди изгрев Луната, Меркурий и Сатурн съвпадат и в периода 4:05-4:15 сутринта се подреждат в една линия под хоризонта спрямо България. Този съвпад може да помогне на всички онези хора, които искат с душата си (Луната) да учат (Меркурий) как по един справедлив и правилен начин да реализират Божествената промисъл (Сатурн).

И така, днес – в деня, в който Слънцето и Луната съвпадат със звездата Порима (гама от Дева), която бележи сърцето на Ангелския свят (показан на небето чрез съзвездието Дева) да станем едно цяло с Божественото в себе си и да бъдем подобни на Христовите ангели.

Поздравявам всичките си приятели и съмишленици с една идея от Словото на Учителя Петър Дънов, създателя на Българската астрологична традиция:

„Истинско знание се придобива само от слънцето. Истински учен е само онзи, който е ходил на слънцето. Отиването на човека на слънцето подразбира свързване с неговата светлина и топлина. Има часове, минути и секунди, когато слънцето отправя към всяко живо същество особен род лъчи, които се отразяват благоприятно върху живота му. Може ли навреме да възприеме тия специфични лъчи, човек коренно се преобразява. По отношение на човека ние наричаме този момент „Възшествие на Духа Светаго“. На обикновен език този момент е наречен „излизане на специфична енергия от слънцето и попадането й в душата на човека“. Мойсей казва, че в четвъртия ден Бог е създал небесните светила: слънцето, луната, звездите. Числото четири се взима за мярка на нещата. Следователно, ако не знае, как да употребява тази мярка, човек не би могъл да се ползва от енергията на слънцето и на луната, нито от енергията на останалите светила. В Битието се говори за седем дена, през които Бог е създал света. Значи, дните се вземат също като мярка на времето. Времето и пространството представят две величини, които определят хода на човешката еволюция. Светлината пък е мастилото, с което се пише историята на космоса. Тази мисъл е отвлечена, но тя става понятна, когато човек спре вниманието си върху фотографията. Не е ли светлината която чертае образите във фотографията? Не е ли светлината, която отразява образите в човешките очи? Същата тази светлина е причина за очертаване границите на нещата. Значи, светлината е мастилото на природата, на цялата вселена. Съвременните хора имат механическо разбиране за светлината, вследствие на което не могат да си обяснят нейната сила и влияние. Ще дойде ден, когато те ще разберат, че зад светлината се крие нещо по-високо от нея. Те ще гледат на светлината като на разумна сила.”

Беседа: „Изпитай и виж!”,
От томчето: „Да ви даде”, Неделни беседи, „Сила и живот”, 13-та серия, 16 февруари 1930 г. Учителя Петър Дънов

Предоставено от Blogger.