Обикновено се казва, че дъгата има само седем цвята, но за едно толкова чудотворно явление този брой е наистина недостатъчен.

Дъгата е едно от най-красивите оптични явления, които съществуват в този свят, и е почти чудодейна в нашата физическата реалност. Човешкото разбиране и чувствителност са я превърнали във фантастичен символ, магически мост между две сфери, които без този феномен биха останали завинаги разделени.

Но погледнато от друга страна вече като технически въпрос, дъгата е феномен, който може да бъде даден като пример за проблемите около човешкото възприемане на цветовете. Както знаем, цветовете такива, каквито ги познаваме съществуват, защото структурата на окото ни кара да ги видим. Светът щеше да бъде съвсем различен, ако само един от компонентите на нашите очи се промени.

В случая за дъгата, обикновено се казва, че тя е съставена от седемте цвята на спектъра: червено, оранжево, жълто, зелено, синьо, индиго и виолетово. Въпреки това последното твърдение не може да бъде напълно точно, особено като се вземат предвид различните честоти на вълните, видими за хората, които един фотон може да има.


Итън, сътрудник към сайта за научни блогове ни разяснява особеностите на нашите очи:

Очите на повечето хора имат три различни конуса (което ни прави tricrómatos), което прави общо (100) 3 = 1 милиона цвята, които типично човешкото око може да види. Някои се раждат без един от тези три вида конуса на цветоусещането и създалото се състояние ни е известно като далтонизъм, далтонистка (дихромат). В този случай човекът може да види само (100) 2 = 10000 различни цветове. От друга страна, някои хора се раждат с четири различни типа конуси и това им позволява (tetracrómatos) да виждат (100) 4 = 100 милиона различни цвята!


На този фон, се оказва, че "има повече цветове в дъгата" отколкото са звездите във Вселената или атомите в тялото ни, но това излиза отвъд онова, което можем да възприемем. Нашето несъвършено око може (вероятно) да разпознае само около един милион различни цветове.

Освен това пръчиците, които са друг вид клетки от основно значение за нашето виждане, комбинират чувствителността си към яркостта да взаимодействат с конусите и способността за различаване на над сто нюанси на един и същи цвят. В условия на силен блясък, конусите се придвижват към предната част на окото, всеки един от тях разполага със собствена система за възприемане на дължината на вълната на видимата светлина.

Като обобщение можем да кажем, че дъгата само по себе си е един феномен, чиято сложност се дължи на много физически, анатомични и физиологични обстоятелства, които участват в нейното възприемане. Може би от това се е родило поверието, да си пожелаваме нещо винаги, когато видим дъгата.

Източник