И рече му Ал-Митра: 
— Кажи ни за Любовта. 
А той повдигна глава, огледа множеството и велика тишина настана. 
Тогава със силен глас им заговори: 
— Когато Любовта ви позове, последвайте я, 
макар пътеките й да са стръмни и сурови. 
И когато крилете й се разперят върху вас, отдайте й се, 
макар мечът, скрит в перата й, да ви ранява. 
И когато тя ви проговори, повярвайте й, 
макар гласът й да руши мечтите ви, тъй както севернякът градините попарва. 
   
Защото любовта както е корона, тъй е и тежък кръст. 
   
Както е ластарът на лозницата, така е и резитба. 
Както се издига до върхарите ви и гали нежните ви клонки, 
 затрептели в слънчевия сяй, 
така се спуска и до корените ви и зле разтърсва ги, макар и впити в почвата. 
Тя като житни снопове ви сбира и стисва до гръдта си. 
На хармана си после ви вършее, да се оголи зърното у вас. 
Отвява ви от сламки и от плява. 
Премила ви до бяла същина. 
Омесва ви до податлива мекост. 
И ви предава на святия си огън, за святи хлябове на Божието пиршество.
Всичко това ще ви стори любовта, за да познаете тайните на сърцето си и в познанието си да станете частица от сърцевината на Живота.

Но ако в своята боязън търсите само мира на любовта и нейната наслада, 
тогава по-добре ще е за вас да покриете голотата си и да слезете от хармана на любовта    в свят, 
който не познава сезони и в който ще се смеете, но не от сърце, и ще ридаете, 
но не от дън душа. 
Любовта не ви дава нищо освен себе си и не черпи от никого освен от себе си. 
Любовта не обсебва, но и не иска да я обсебят. 
Защото на любовта й стига любовта.

Когато любите, не казвайте: "Бог е в моето сърце", а казвайте: "Аз съм в сърцето на Бог." 
И не мислете, че можете да сочите пътя на любовта, защото любовта намери ли ви за достойни, сама ще сочи пътя ви.

Любовта няма друго желание, освен да се изпълни. 
Но ако вие любите и храните желания, нека бъдат тези: 
да се стопите и да се леете като поток, запял звънката си песен на нощта; 
да познаете болката на твърде много нежност; 
да бъдете ранени от собстветото си разбиране за любовта; 
и да кървите драговолно, с радост; 
да се будите в зори с крилато сърце и да възхвалявате дарения ви нов ден любов; 
да почивате по пладне в размишления за любовната нега; 
вечер да се връщате у дома си, пълни с благодарност; 
и да си лягате с молитва за любимото ви същество и с благодарствен   химн на устните си. 

Халил Джубран
Пророкът