Всички сме запознати с Персоналната Любов като дълбоко, нежно, неизразимо чувство на привързаност към хора, домашни любимци или ценните предмети в живота ни. Обикновено виждаме Персоналната Любов като интензивна, емоционална привързаност или привличане към тези, за които ни е грижа.

С Личната-Персоналната любов, ние можем да изпаднем в нашите низши емоции като задържане на злоба към другите или концентриране върху страданието. По този начин възпрепятстваме ефективността на нашата любов в отношенията, както и нашето собствено благополучие.

Въпреки това, ако си позволим и се съсредоточим върху Божественото или Безусловната Любов, можем да се научим да гледаме на чашата ни на живот, като наполовина пълна, вместо наполовина празна. По този начин можем да се научим да трансформираме нашите низши емоции на гняв, ревност, завист и алчност в нещо положително.

• Първата стъпка в този могъщ процес е да се научим да се Обичаме и Приемаме такива, каквито сме.

• Втората стъпка е да очакваме любов в живота си, във всичките си взаимоотношения, както и от всеки срещнат. Тук не трябва да забравяме и всеобщия закон, който казва, че енергията следва мисълта. Ако си мислим за нещо, то ще се случи! Намирането на добротата в другите ще ни помогне да постигнем собствените си цели, чрез привличане на същото за нас.

• Третата стъпка е да работим за най-доброто, като предаваме всичките си очаквания на Духа.

Очевидно е, че ще трябва да извършим огромно количество вътрешна работа, за да намерим Истинската, Безусловна Любов в живота си.


Актът на прошка ни помага да развием и подхраним любовта в живота си. Изчистването на вината и навика да обвиняваме другите е наложително за успеха. Прошката е духовна инициатива, залегнала в смирението и приемането, че не винаги трябва да сме прави.


Димитър Кирилов