Гласът на Знанието
Гласът на Знанието
Толтекска Книга на Мъдростта
Раят ни принадлежи, защото ние сме деца на рая
Колко лъжи чувате в главата си? Кой съди, кой говори, кой изразява всички мнения? Ако не обичате, то е защото този глас не ви позволява да обичате. Ако не се наслаждавате на живота, то е защото този глас не ви го позволява.
И не само това - лъжецът в главата ни изпитва потребност да разпространява всички тези лъжи, да разказва своята история. Ние споделяме плода на дървото с другите и тъй като в тях живее същият лъжец, заедно лъжите ни стават по-могъщи. Сега можем да мразим повече. Сега можем да нараняваме повече. Сега можем да браним лъжите си и фанатично да ги следваме. Хората дори взаимно се унищожават в името на тези лъжи. Кой живее живота ни? Кой прави избора вместо нас? Мисля, че отговорът е очевиден.
Сега знаем какво става в главата ни. Разказвачът е там; той е гласът, който говори ли говори, а ние слушaме ли слушаме и вярваме на всяка дума. Този глас не спира да съди. Той осъжда действията ни и бездействията ни, чувствата ни и липсата на чувства, постъпките на всички останали. Той постоянно сплетничи в главата ни и какво ни казва? Лъжи, предимно лъжи.
Тези лъжи привличат нашето внимание.
Това е причината да не виждаме реалността на рая,
който съществува тук и сега.
Раят ни принадлежи, защото ние сме деца на рая.
Гласът в главата ни не е част от нас.
При раждането ни него го няма. Гласът в главите ни се появява, докато учим - първо езика, после различни гледни точки, след това всички преценки и лъжи. Дори когато проговаряме за първи път, ние казваме само истината. Но малко по малко цялото дърво на знанието се програмира в главата ни и в крайна сметка големият лъжец поема контрола над съня за живота ни.
Нали разбирате - в момента, в който сме се отделили от Бога, ние сме започнали да търсим Бога.
За първи път сме започнали да търсим любовта, която сме повярвали, че не притежаваме.
Започнали сме да търсим справедливостта, красотата, истината.
Този стремеж е от хиляди години и хората все още се стремят към онова, което са били, преди да повярват в лъжите: истински, правдиви, любящи, весели.
Истината е, че търсим своя Аз.
Знаете ли, Бог ни е казал истината: ако вкусим от дървото на знанието, ще умрем. Изяли сме забранения плод и сме мъртви. Мъртви сме, защото истинската ни същност вече я няма. Големият лъжец, принцът на лъжите, гласът в главата ни живее нашия живот.
Може да го наречете мислене.
Аз го наричам глас на знанието.
• Умът е плодородна почва за концепции, идеи и мнения.
Ако някой ни каже лъжа и ние повярваме в нея, тази лъжа пуска корени в ума и може да порасне голяма и силна като дърво. И най-дребната лъжа може да бъде много заразна и да разпространява семената си от човек на човек, когато я споделяме с другите.• Знанието влиза в ума ни и издига в главата ни постройката на всички наши знания. С цялото това знание в главите си ние възприемаме само онова, в което вярваме; възприемаме само собственото си знание. А какво знаем? Предимно лъжи.
• Докато дървото на знанието живее в главата ни, ние чуваме падналия ангел да говори гръмогласно. Този глас никога не спира да съди. Той ни казва кое е правилно и кое - не, кое е красиво и кое - грозно. Разказвачът се ражда в главата ни и оцелява, защото го храним с нашата вяра.
• Раят съществува, когато духовният ни взор е отворен, когато възприемаме света с очите на истината. Щом лъжите привлекат нашето внимание, духовният ни взор се затваря. Ние изгубваме съня за рая и започваме да живеем съня за ада.
• Раят ни принадлежи, защото сме деца на рая. Гласът в главата ни не е част от нас. При раждането ни него го няма. Мисленето идва, докато учим - първо езика, после различни гледни точки, след това всички преценки и лъжи. Гласът на знанието се появява с натрупването на знание.
• Преди да приемем лъжите, които идват със знанието, ние живеем в истина. Казваме само истината. Живеем в любов, без всякакъв страх. След като добием знание, вече преценяваме себе си като недостатъчно добри; изпитваме вина, срам и потребност да бъдем наказани. Започваме да сънуваме лъжи и се отделяме от Бога.
• В момента, в който се отделим от Бога, ние започваме да търсим Бога и любовта, тъй като не вярваме, че я имаме. Открай време хората търсят справедливост, красота и истина - онова, което сме били, преди да повярваме в лъжите. Ние търсим истинския си Аз.
Гласът на знанието
Толтекска книга на Мъдростта
Дон Мигел Руис
Харесай и Сподели!
0 comments